„Колкото по-успешно е Косово в прилагането на реформите (необходими за присъединяването му към ЕС) и колкото по-успешно е в диалога Белград – Прищина, толкова по-голяма е вероятността да започнем преговори по същество“, каза еврокомисарят на пресконференция след срещата си с косовския премиер Албин Курти.
Кос каза, че ще работи „неуморно с цел да доближи Косово колкото се може повече до ЕС“ и призова страната да се ангажира със страните членки, тъй като, извън техническите преговори, присъединяването на нови членове към Съюза зависи от политическата динамика в отделните страни.
Косово подаде официална молба за членство в Евросъюза на 15 декември 2022 г. Оттогава страната чака решението на държавите членки, като основната пречка е фактът, че пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – все още не са признали независимостта на Косово.
Тя също така призова Косово да възстанови институционалната си стабилност, за да може да върви напред по европейския си път.
Според Кос процесът по разширяване на ЕС трябва да бъде ускорен и от гледна точка на сигурността и оцени ключовата роля на Косово в този аспект.
„Не може да има сигурност в Европа без Косово. Косово е неразривна част от по-голямата картина, поради което днес разширяването е много повече от просто разширяване. (То) е свързано с грижите за сигурността в Европа, с това да сме заедно, с регионалното сътрудничество“, заяви Кос.
На пресконференцията с еврокомисаря премиерът на Косово заяви, че страната му споделя общи ценности с ЕС и напълно е синхронизирала външната си политика и политиката си на сигурност с тази на блока.
Курти каза, че на срещата си с Кос е повдигнал въпроса за получаването на статут на страна кандидат за членство и началото на преговорите по същество.
Той отбеляза, че са минали повече от 40 месеца, откакто Косово е подало официално молбата си за присъединяване към ЕС.
„Не търсим нито кратки пътища, нито задни вратички, само основаващ се на заслуги процес“, каза Курти.
Според косовския премиер единството в ЕС при вземането на решения във връзка с Косово е „обща задача (на Косово и на институциите на ЕС)“.
Курти информира, че е говорил с Кос и за регионалното сътрудничество. Той е споменал, че Босна и Херцеговина все още не е премахнала визовия режим за Косово, а Сърбия блокира споразумение за взаимно признаване на дипломите.
Според него Косово е преживяло „две терористични атаки в последните три години“ – нападението в Банска на 24 септември 2023 г. и взрива в канала Ибър-Лепенац през 2024 г., които, както Курти каза, са били „финансирани от северния ни съсед (Сърбия)“.
„Имаме съсед агресор (...), който, вместо да сътрудничи с теб, те напада; това е предизвикателство както за регионалната сигурност, така и за регионалното сътрудничество", заяви косовският премиер.
Курти посочи три мерки за изграждане на доверие със Сърбия, които да бъдат предприети, за да може диалогът между тях да продължи. Това са предаване на поелия отговорността за нападението в Банска Милан Радойчич, изтегляне на писмо на бившия сръбски премиер Ана Бърнабич до ЕС, в което се посочва, че „териториалната цялост на Косово няма да бъде зачитана“, и прилагане на постигнатите в рамките на диалога договорености.
„Ние сме за правата на малцинствата, ние сме за правата на човека, защото те са основополагащи за демокрацията, но от друга страна призоваваме и за подкрепа от страна на Европейския съюз, за да може правата на малцинствата и на човека да се спазват и в Сърбия, за да имаме един вид симетрия от двете страни“, каза Курти.