Директорът на социологическата агенция ИНСКОП пред БТА: Никой от кандидатите за президент на Румъния вероятно няма да надмине 25 процента на първи кръг

За първи път в съвременната демократична история на Румъния на първия тур на президентските избори на 24 ноември нито един кандидат най-вероятно няма да надмине 25 процента. Това каза в интервю за БТА директорът на социологическата агенция ИНСКОП Ремус Щефуряк. Той цитира най-новите данни на агенцията, според които броят на нерешилите за кого ще гласуват се е увеличил от 7 до 15 процента за последните три седмици.
Според него най-вероятният сценарий за момента е настоящият премиер и лидер на управляващата Социалдемократическа партия Марчел Чолаку и лидерът на националистическата партия “Алианс за обединение на румънците” Джордже Симион да стигнат до балотаж на 8 декември, но не изключва и възможността Румъния да има първата жена президент. На парламентарните избори предимството ще е за тези партии, които ще имат кандидати на балотажа, смята още директорът на ИНСКОП. 
Следва пълният текст на интервюто, което Ремус Щефуряк даде за БТА в навечерието на първия тур на президентските избори в Румъния.
Господин Щефуряк, какъв тип президент искат румънците?
Румънците искат идеален президент, какъвто не съществува. Вероятно и в България искат идеални лидери, каквито всъщност не съществуват. Според нашата конституция президентът ръководи политиката, свързана със сигурността, отбраната, външната политика, би могъл да се намесва в някои малки въпроси, да извършва консултации с правителството, участва в законодателния процес като обнародва законите.
Румънците вярват, че президентът може да прави всичко. Както едно време и румънците, и българите сме имали средновековни лидери, воеводи, царе. Румънците си мислят, че президентът е върховният лидер на нацията. Но това е мит, култивиран във времето, свързан с нашата политическа култура, как сме учили история, как сме проектирали идеалните лидери през времето.
Със сигурност президентът е представител на нацията, но лостовете, правомощията му са ограничени. Затова има голяма разлика между това, което може да прави държавният глава, и това, което хората си мислят, че може да прави. Голяма разлика има и между това, което може да прави президентът и това, което кандидатите казват, че може да прави. 
Ако анализирате програмите на кандидатите, ще видите икономически мерки, мерки в сферата на здравеопазването, на образованието, области, в които правителството, премиерът, преди всичко правителството и парламентът имат много повече правомощия от президента. Кандидатите през цялото време се позиционират като хора, които могат да направят много повече и обещават много повече, отколкото биха могли в действителност. Ако президентът на Румъния няма мнозинство в парламента, което да е приятелски настроено към него и да го подкрепя, ако няма правителство, което да е приятелски настроено към него и да го подкрепя, тогава той няма да може да прави много неща, защото ще бъде ограничен.
14 кандидати за президент на Румъния - много ли са или малко?
Много са. Като имаме предвид и някои ограничения, например процедурата за внасяне на кандидатурите. Всеки кандидат трябва да внесе списък с 200 000 подписа в своя подкрепа. Един гражданин може да подкрепи и 10 кандидати, ако иска. Но не е лесно да събереш 200 000 подписа. Имаше много дискусии през времето, че някои подписи са фалшиви. В крайна сметка Централното избирателно бюро одобри всичките тези кандидатури. Много са и това води до фрагментация на вота. Поради тази причина за първи път в съвременната демократична история на Румъния на първи тур нито един кандидат най-вероятно няма да надмине 25 процента. 
На първи или на втори тур хората са по-активни?
Имали сме различни случаи. На изборите преди десет години, когато имаше промяна на президентския цикъл и Траян Бъсеску бе наследен от Клаус Йоханис, тоест мандатът на Йоханис започна от нулата, активността на първи тур беше по-ниска. На втори тур имаше много голяма мобилизация, която донесе неочакваната победа на Йоханис. През 2019 г., след първия мандат на Йоханис, когато той се изправи срещу бившия премиер Виорика Дънчила, имахме много по-голямо участие на първи тур, отколкото на втори. На балотажа победителят се знаеше и нямаше такава мобилизация. 
Тази година зависи много кой ще стигне до втори тур. Ако имаме балотаж, предсказан от всички социологически проучвания - Чолаку-Симион, очаквам малко по-ниска избирателна активност на втори тур в сравнение с първи. 
Марчел Чолаку и Джордже Симион във финалната битка за Котрочени. Това ли е най-вероятният сценарий?
Така изглежда към момента. Ако погледнем всички социологически проучвания, направени досега, наистина първите двама класирани са г-н Чолаку и г-н Симион. Но това, което констатирахме през последните две-три седмици, е увеличение на процента на хората, които казват, че не знаят за кого ще гласуват. Ако преди около три седмици те бяха 7-8 на сто, сега са двойно повече - около 15 процента. Истината е, че част от тях вече не ходят да гласуват. Но се смущават, срамуват се да го признаят и затова просто отговарят, че не са решили. Ако обаче надпреварата за двореца Котрочени е много интензивна, с голям интерес и много емоция, тогава нерешилите може да имат опция, която да формулират на финала. Затова казвам, че има несигурност по отношение на името на втория финалист. Ако е ясно, че г-н Чолаку ще стигне до втори тур, около името на неговия опонент все още има неяснота.
Да анализираме още малко цифрите. През последния месец преднината на независимия кандидат и доскорошен заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана в социологическите проучвания се стопи. Какво е обяснението?
Вярно е. Едно от основните обяснения е свързано с факта, че всички кандидати разпознаха Мирча Джоана като основен противник и се концентрираха да го атакуват. На практика той беше цел, мишена за кандидата на “Съюз за спасение на Румъния”, за кандидата на Социалдемократическата партия, за кандидата на Национално-либералната партия. И когато си атакуван от всички страни, е много трудно да устоиш, особено ако нямаш достатъчно ресурси. Ако днес например влезете в интернет и анализирате новините за Мирча Джоана от медиите онлайн, ще установите, че около 80 на сто от тях са негативни. Очевидно спонсорирани, както се случва във всяка предизборна кампания. Още не знаем как ще се развият нещата. Една част от тези 15 процента нерешили идват и от електората на Мирча Джоана. Могат да се върнат към него или пък не. Ще видим.
Възможни ли са изненади? Например Румъния да има жена президент, което би било прецедент?
Не е изключено. В крайна сметка г-жа Елена Ласкони (от "Съюз за спасение на Румъния" - бел.ред.) е единствената жена в тази надпревара, която би могла да стигне до втори тур. Не е единствената жена, която се кандидатира, три са, но от тях госпожа Ласкони стои най-добре. В момента се намира на трето място, но отново се връщам на онези, които все още не са решили. Не е изключено да стигне до втори тур, но тогава нещата тръгват от нулата. Дори и да имаме проучвания как ще гласуват хората на втори тур, след първи тур всичко се занулява, електоралната игра започва отначало. 
Местният референдум за Букурещ на 24 ноември може ли да помогне на госпожа Ласкони?
Със сигурност в Букурещ. Като се има предвид фактът, че този референдум е иницииран от кмета на румънската столица Никушор Дан, който беше подкрепян от нейната партия - “Съюз за спасение на Румъния”, бихме могли да мислим за прехвърляне на гласове. От друга страна изглежда, че кметът на Букурещ има много близка връзка с председателя на Национално-либералната партия Николае Чука. Не знам дали там ще се реализира трансфер, не изглежда така към момента. Местният референдум би могъл да е малка помощ за г-жа Ласкони. Но само за Букурещ. Букурещ означава максимум 10 на сто от електоралната маса, от общия брой на всички избиратели, което не е много спрямо цялото население с право на глас в Румъния плюс това извън страната.
Как очаквате да гласува диаспората и традиционно как гласуват румънците в чужбина?
Обикновено диаспората гласува антисистемно. Има много румънци, които заминаха да работят зад граница. Четири-пет милиона. Това е огромна цифра. Почти една цяла държава. Не всички гласуват, но на последните президентски избори гласуваха един милион извън Румъния. Хората, които са напуснали Румъния, а и България, не са го направили от добро. Голяма част от тях са били прогонени от икономическите проблеми и бедността, търсейки възможности за себе си и своите семейства. И всички тези хора са натрупали много голямо разочарование от управляващите, от всички правителства, от всички партии, които са се изреждали във властта. Заради това техният вот е антисистемен. Затова и Джордже Симион има много висока подкрепа в диаспората. Партията на Елена Ласкони също традиционно има по-висока подкрепа сред румънците в чужбина. Възможно е и Мирча Джоана, през призмата на бившите му позиции на международно ниво като заместник-генерален секретар на НАТО, да спечели гласове от диаспората.
Как ще рефлектира първият тур от президентските избори върху парламентарните?
Това е много добър въпрос. Експериментираме за първи път в най-новата история на румънската демокрация с такъв тип календар, с избори в три поредни седмици - за президент, за парламент, за президент. Ще гласуваме много често, вярно, не толкова често, колкото българите, които през последните години демонстрират демократична устойчивост и ходят често до урните. 
Проучванията, които имаме сега по отношение на парламентарните избори, ще се променят значително след резултата от първия тур на президентските избори, защото кандидатите, които ще се класират за втори тур, ще дръпнат след себе си като локомотив партиите, които ги подкрепят. Кандидатите, които не стигнат до балотаж, ще предизвикат отлив на представителите на техните партии, които ще бъдат разочаровани и може в по-малка степен да участват на изборите. Предимството ще е за тези партии, които ще имат кандидати на втори тур. 
Ако има независим кандидат, какъвто е Мирча Джоана да кажем, ще настъпят промени. Ако например той реши да подкрепи друг кандидат. Но това е само един от възможните сценарии.