Дизайнерът Иван Донев пред БТА: Нашата мисия за тази година е представянето на едно ново, модерно лице на България

Oбразованието в България в сферата на модата започва наистина да добива един световен вид. Това каза в интервю за БТА световноизвестният български дизайнер Иван Донев.
Дизайнерът, който бе в Анкара за подготовка на модно ревю, посети пресклуба на БТА в турската столица. 
Трябва да покажем, че знаем как да модернизираме културата, да я показваме по нов начин. Нашата мисия за тази година е именно представянето на едно ново лице на България, каза Донев пред БТА.
Следва интервюто с дизайнера:
Г-н Донев, откога се занимавате с моден дизайн? 
Занимавам се с моден дизайн, откакто завърших Академията за висша мода и изкуство на костюмите в Рим, тоест от 2013 година, когато дебютирах за първи път пред света на модата в Италия, в Седмицата на модата в Рим.
Какво именно Ви насочи към тази дейност, по-точно към това изкуство? Вие сте и музикант.
Това съм завършил в България. Завърших народно пеене, тамбура и народни танци, обаче Бог е избрал друг път за мен. Всякакви неща се случиха в живота ми, за да не пея, за да не танцувам. Заминах за Италия с идеята да уча сценография, но пък там модата ме намери. И открих една любов към това изкуство, която не съм подозирал. Но майка ми е била винаги шивачка, така че съм наблюдавал тайно нейната работа. И може би там е била моята посока и тя ме намери. 
Какво най-много Ви вдъхновява и по-точно какво вдъхновява колекциите Ви?
Истината е, че нямам едно конкретно вдъхновение, защото понякога се вдъхновявам дори от емоциите - както от тъгата, така и от любовта, от щастието. Силно се впечатлявам и от архитектурата – както от древна, така и от модерна архитектура. Така че, когато един творец е във фаза на изследване, на търсене на вдъхновение, там дори най-неочакваното може да го вдъхнови и той да изненада себе си. 
А природата вдъхновява ли Ви?
Природата – да. Единият от новите модели всъщност, от тези, които ще покажа тук в Анкара и в Токио, е посветен на чистите океани. Така че съм намерил и място на екологията, там ще рециклирам материали, за да бъде посветен моделът именно на чистите океани и морета. 
Сложно ли е да пробиеш в сферата на модния дизайн? Знаем, че освен това сте носител на много престижни международни награди. Какво най-много е необходимо за един успех освен талант, разбира се?
Както аз, така и хората, които са наблюдавали моя труд, можем да го наречем истински пробив и то не защото аз така преценявам, не защото имам талант, а защото мога добре да представям себе си. Защото да пробиеш в света на модата в Италия, която е люлката на модата, и да бъдеш наречен от италианските медии „осиновеният дизайнер на made in Italy”, това е повече от признание. Преди няколко месеца в Италия получих признанието на занаятчиите и артистите, което е още едно огромно признание за мен - да бъдеш приет от тяхната гилдия и да бъдеш оценен, предвид това че си чужденец. Да бъдеш успешен е да бъдеш интернационален. Интернационален означава не да пътуваш по света, а да познаваш света, да можеш „да осиновиш“ културата на другите народи, да я направиш твоя или най-малкото да изчерпаш всичко позитивно от всички тези култури и ти самият да не можеш да припознаеш себе си дори в собствената си, а да се чувстваш интернационален именно чрез опознаване на чуждата култура и респекта към нея.
Сложно ли е според Вас да бъдеш моден дизайнер в нашата родина България?
Да. Ние се борим да бъдем модерни, да бъдем европейци, но в същото време сме още с едни сравнително остарели разбирания спрямо модерното. Имаме да извървим още един хубав преход, за да приемем модата такава, каквато е днес, защото за съжаление това, което виждат хората, е че Висшата мода е показана само в нейния „пресилен експериментален вид“. 
Първо Висшата мода не е стил, това е начин на изработване на една дреха. Може да бъде изработена на машина и да не бъде наречена Висша мода, но само защото е ексцентрична хората я определят за Висша мода. Това обаче не е така. Висша е, когато е ушито на ръка, когато се е работило стотици часове над тази рокля, когато над 85 процента от дрехата е изработена на ръка. Висша е техниката на изработка, а не видът на дрехата. 
Имаме много да научим за техниката на изработване на дрехите, но аз съм изключително горд, защото България прави много големи крачки към това. Горд съм с това, че аз работя с българските университети по дизайн и голяма част от моите колеги в България са млади хора, които пътуват по света, виждат другите университети по света какви техники и методи на работа имат и започват да ги прилагат и в България. Така че определено образованието в България спрямо модата започва наистина да добива един световен вид, което ме кара да бъда горд, защото аз самият имам конкурс за млади дизайнери в България - “Tailor your mind”, който е част от българското модно изложение, което се провежда всяка година в България. Награждаваме винаги един български талант със стипендия, за да се надгражда, да се образова в модата, в Рим, в най-старата италианска академия за висша мода. 
Може ли да ни споделите повече за въпросния конкурс?
Конкурсът предстои сега през септември - от 26 до 28 септември, на Пловдивския панаир. Пристигат четирима италиански професори именно от академия „Koefia”. Това всъщност са моите професори, които мен ме направиха дизайнера, който съм днес. Така че в продължение на три дни ще преподаваме висша мода, техника на модата и от финалистите ще излъчим най-добрите и съответно журито ще каже тежката си дума при кого ще отиде едногодишната стипендия за образование в Рим. 
Темата тази година е архитектура и текстил. Така че предизвикахме младите български таланти да търсят вдъхновение от архитектурата. Горди сме с това, че българското модно изложение е най-голямото благотворително събитие в областта на образованието в сферата на модата и дизайна, защото участието на всички български университети, академии, училища и институти е безплатно. Щастлив съм, че в България има едно такова частно събитие, отворено към държавната култура безрезервно и с огромна любов спрямо образованието. 
Има ли в момента много млади български таланти във Вашата сфера?
Има, не мога да кажа дали са много или са малко, но има качествени. В Италия има една поговорка - „Малко, но добри“, което е най-важното. Така че ние - преподавателите по мода и дизайн, сме тези, които трябва да отсяваме и да насърчаваме най-добрите, защото винаги най-добрият побеждава. Наша е мисията да превърнем модата в култура в България, хората да разбират, че ние не сме луди креативни дизайнери. И да се разбере, че това, което се вижда по световните модни дефилета, не е трудът на един луд човек, а това е „максималният гений на твореца в модата да превръща нещо, което не е типично за неговата натурална форма, да го превърне в мека добре изглеждаща и в същото време затаяваща дъх гледка“. 
Длъжен съм да защитавам това изкуство, защото за съжаление за много хора модата е само индустрия, средство за печелене на пари. Съгласен съм дори да го приемем като бизнес, но когато България застане зад тези бизнеси, тогава ще се съгласим да ни наричат бизнес, а не изкуство. Дотогава ние ще го пропагандираме като изкуство, за да ни оценят като творци.  
За кого най-много бихте искали да направите дизайн, красива дреха?
Аз съм изключителен почитател на Лили Иванова. А това може би е българската жена, за която бих създал с много любов и много силно чувство дреха. От световните личности може би голяма слабост изпитвам към Джулия Робъртс. Нея с удоволствие бих облякъл, но светът е пълен с красиви жени, така че всяка една жена е достойна да бъде облечена красиво. 
Какво може да ни споделите за предстоящата инициатива за модно ревю в Анкара?
Това е един прекрасен проект, който се осъществява благодарение на проектите на външно министерство, на Държавния културен институт към министъра на външните работи. Искам да благодаря на господин Чолаков, госпожа Арабаджиева, нашите посланици в Анкара и Токио, защото това са първите две посолства, които приеха дебюта на този проект да бъде при тях, те да бъдат домакини. Да благодаря и на директорката на Държавния културен институт за подкрепата и за така спонтанната любов към това да създадем нещо красиво, да покажем България по модерен начин. 
Да, свикнали сме да представяме България чрез носията, чрез българската роза, киселото мляко и фолклора, но с пълната любов, която изпитвам към фолклора, смятам, че дойде време ние да покажем България по модерен начин, да покажем България какво ражда днес, да покажем нейното ново лице. 
Ще го има нашия традиционен аспект, но той няма да бъде носията, а ще бъде един труд, който аз кръстих - „От златните ръце на нашите баби и майки“. Рокля, която ще бъде посветена на България, ще бъде създадена от много българки от цяла България. Преди няколко дни във Фейсбук аз публикувах тази моя цел. Казах си, че няма да можем да намерим бързо и да организираме заради сроковете майстори, които да я изплетат от карловска дантела, но пък всички пазим в раклите и гардеробите по едно каре, оплетено от нашите баби или майки. Така че в момента хора от цяла България даряват карета, за да сбъднем тази мечта да направим една гигантска бяла рокля от оплетени бели карета. Ние ще покажем България чрез труда на българката. Аз ще имам задачата да направя тази красива бяла гигантска рокля с дарените карета, оплетени от българки. Така ще разкажем една истинска история.
Във втори етап ще има един проект, който ще бъде мапинг. Ние ще разкажем цялото пътешествие на етнографските области в България чрез лазери, светлина и музика върху бялата дантела изплетена от тези жени. 
Надявам се да впечатлим турската публика, японската публика. Надявам се това да не бъде първото и последното събитие, да имаме още повече възможности, наистина да показваме България с ново лице, с модерно лице, с тенденции и да започнат да я виждат като модерна и обновяваща се държава. 
Трябва да покажем, че знаем как да модернизираме културата, да я съхраняваме преди всичко, но да я показваме по нов начин. Това трябва да стане, за да може днешните поколения „да го осиновят“, да го направят част от собствената си култура. Тъй като в момента поколенията живеят чрез Тикток, чрез Инстаграм и Фейсбук, ние трябва да бъдем част от това поколение, за да бъде то толкова зряло, а ние толкова модерни и млади като тях, за да предаваме нашите традиции по модерен начин. 
Нашата мисия  за тази година е представянето на едно ново лице на България.