Споразумението бе постигнато от тогавашните президенти на Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия - Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич. С този документ, парафиран във военната база в Дейтън на 21 ноември 1995 г. след триседмични преговори с посредничеството на САЩ, Босна и Херцеговина бе разделена на две административни единици - Мюсюлманско-хърватска федерация, заемаща 51 процента от територията, и Република Сръбска, заемаща 49 процента, които имат общо председателство (президентство), двукамарен федерален парламент, централно правителство, съд и централна банка. Дейтънското споразумение има общо 12 анекса, които уреждат военните, политическите и гражданските аспекти на мира. Споразумението, постигнато в Дейтън, бе подписано официално на 14 декември 1995 г. в Париж.
И тримата президенти, подписали споразумението, починаха, а оригиналният документ е изгубен.
Почти три десетилетия след подписването му споразумението се оценява различно - от неприемливо до отживяло и ненужно, а политици в Босна и Херцеговина изтъкват нуждата то да бъде преразгледано. Заместник-председателят на Камарата на представителите на Парламентарната скупщина на Босна и Херцеговина Небойша Радманович направи оценката, че Дейтънското споразумение е едно от най-важните за последните 50 години, с което трябва да се гордеят всички в страната и всички, които са участвали в създаването му.
"Става дума за международно споразумение, което не само донесе мир, а и уреди вътрешното устройство на Босна и Херцеговина и отношенията в Босна и Херцеговина на съвсем нова основа, която е много важна и която трябваше да зачитаме от първия ден. Не стана така, за съжаление", каза той, цитиран от Танюг.
Днес е празник и неработен ден в Република Сръбска, докато във Федерация Босна и Херцеговина е обикновен работен ден.
По повод годишнината политическият лидер на босненските сърби Милорад Додик заяви на пресконференция в столицата на Република Сръбска Баня Лука: "Епилогът за Босна за съжаление ще бъде мирно разделяне".
"Процесът започна. Влакът напусна гарата и вече не може да се върне, това е окончателно. Това ще се случи в мир, без конфликт. Република Сръбска не планира да се отцепи чрез насилие", заяви Додик.
Той осъди "колониалната администрация" в Босна, която по думите му, водена от Съединените щати, води "хибридна война" срещу Република Сръбска с цел според него да я лиши от нейните права.
Годишнината от Дейтънското споразумение идва в разгара на политическа криза около разпределението на държавната собственост. Политическите представители на трите общности (бошняци-мюсюлмани, хървати-католици и сърби-православни) не успяват да намерят компромис относно разпределението на недвижими имоти, реки, гори, земя, военни сгради.
Според босненските мюсюлмани техен собственик трябва да бъде централната държава, но според сърбите собствеността трябва да отиде в двете съставни части.
Додик прие закон, който прави Република Сръбска собственик на имуществото, намиращо се на нейна територия. Текстът беше спрян от върховния международен представител Кристиан Шмит, когото Додик смята за нелегитимен, тъй като назначението му не е официално потвърдено от Съвета за сигурност на ООН, припомня АФП.
Додик, който е почитател на руския президент Владимир Путин, трябва да се яви пред съд в Сараево за това, че отхвърля авторитета на Кристиан Шмит. Върховният представител на международната общност е отговорен за спазването на Дейтънското споразумение.
Процесът срещу Додик беше отложен за 6 декември заради посещението му в Унгария, съобщи днес Държавният съд в Сараево, предаде Кликс.