До края на годината тръбопроводът за петролни продукти Солун-Скопие може да бъде върнат в експлоатация, казва премиерът на Северна Македония


След като не работи повече от десетилетие, тръбопроводът за петролни продукти Солун – Скопие ще възобнови дейността си до края на годината, обяви премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски.
В отговор на журналистически въпрос дали държавата ще се опита във връзка с петролната криза в Сърбия да спечели нещо, като изнася деривати по този тръбопровод, Мицкоски заяви в сряда, че правителството завършва последните технически стъпки за пускане на тръбопровода в експлоатация. Според него тестовете на тръбопровода до голяма степен са завършени, като предстоят тестове и за налягането по тръбопровода. Ценоразписът за използване на системата вече е гласуван от правителството. 
„Ние като правителство спираме дотук, не можем да управляваме бизнеса за сметка на частни компании или акционерни дружества”, посочи Мицкоски. Според него след пускане в експлоатация на тръбопровода, частните компании са тези, които, ако открият интерес, ще го използват. 
„В условия, когато цените на петрола и дериватите му са под постоянен натиск от глобалните кризи, всеки алтернативен маршрут, който намалява транспортните разходи и зависи по-малко от руските мощности, е стратегическо предимство. В този контекст тръбопроводът Солун – Скопие се превръща не просто в инфраструктура на хартия, а в потенциален коз за (Северна) Македония на регионалната енергийна карта", пише в анализ сайтът Рацин.мк.
В текста се посочва, че "на теория директният транспорт на (петролни) деривати от Солун до Скопие по тръбопровода би трябвало да е по-евтин и по-безопасен от танкерите и камионите".
"Зад оптимистичните съобщения обаче стоят няколко отворени въпроса. Първо, до каква степен тарифите за ползване на продуктовия тръбопровод ще бъдат привлекателни за компаниите в сравнение със съществуващите маршрути. Второ, ще успее ли държавата да осигури равен достъп до инфраструктурата за всички заинтересовани компании. И трето, как активирането на линията ще се впише в бъдещите планове за декарбонизация и постепенно намаляване на изкопаемите горива”, пише още в анализа.
Петролопроводът Солун – Скопие с дължина от 213 км беше изграден през 2002 г., за да свърже рафинериите на гръцката петролна компания „Хеленик енерджи“ в Солун с рафинерията с нефтопреработвателните мощности на компанията ОКТА в Скопие, която също беше придобита от гръцката компания, припомня специализираният гръцки портал www.worldenergynews.gr.
Тръбопроводът, който също е собственост на „Хеленик енерджи“, спря да работи, след като компанията прецени, че дейността му не е рентабилна. Последваха и съдебни спорове между компанията и Северна Македония, които допълнително усложниха ситуацията около възможното повторно отваряне на тръбопровода.
Този месец изпълнителният директор на „Хеленик енерджи“ Андреас Сямисиис, цитиран от сайта energypress.gr, каза на форум в Атина, че компанията вече е получила нужното разрешение от правителството на Северна Македония и има амбицията да започне да изнася по него петролни продукти до края на годината. Той отбеляза, че това се случва в момент, в който Гърция се опитва да използва празнината, която се отваря на Балканите след изтеглянето на руските компании.

Скопие

Министърът по европейските въпроси на Северна Македония: Работим за установяване на диалог и възстановяване на доверието между Скопие и София

Заедно с европейските си партньори Северна Македония работи за установяване на диалог и възстановяване на доверието между Скопие и София,...

Белград

Цените на горивата в Сърбия бележат понижение

Цените на горивата в Сърбия бележат понижение, предава националната телевизия РТС.  От днес до 5 декември литър евродизел ще струва...

Белград

Европейската баскетболна лига глоби баскетболния Партизан с 40 000 евро заради провокации в домакински мач срещу Фенербахче

Европейската баскетболна лига е глобила сръбския баскетболен клуб Партизан (Белград) с 40 000 евро, след като по време на домакински...

Анкара

Външните министри на Германия и Турция искат Турция и в ЕС, и в инструмента SAFE за укрепване на отбраната

Външните министри на Турция и Германия Хакан Фидан и Йохан Вадефул се срещнаха в Берлин само шест седмици след срещата...

Тирана

Почти 80 процента от незаетите работни места в Албания през 2024 г. не са изисквали висока професионална квалификация

Почти 80 процента от незаетите работни места в Албания през 2024 г. са били с изискване за основно образование, съобщава...

Никозия

Сигурността, икономическата политика и миграцията ще са приоритет на Кипър за предстоящото председателство на Съвета на ЕС

Сигурността, икономическата политика и миграцията ще бъдат основният приоритет на Никозия по време на предстоящото кипърско председателство на Съвета на...