"Очаква се споразумение в рамките на от един до три дни, като се водят и тесни преговори с ADNOC, държавната петролна компания на Обединените арабски емирства", отбеляза Сиярто пред РТС.
"Тогава искането до OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи към министерството на финансите на САЩ) ще бъде подадено незабавно. И тъй като унгарското правителство подкрепя MOЛ в закупуването на дела на "Газпром нефт" в НИС, ние със сигурност ще предоставим дипломатическа помощ и подкрепа, за да бъде тази процедура успешна", каза Сиярто
Той добави, че дипломатическата подкрепа от страна на Унгария за МОЛ има за цел петролните пазари на Словакия, Унгария и Сърбия да започнат да функционират като неразделни части от една система.
"Ние сме три държави без излаз на море, три държави, които не са сред тези с най-големите петролни находища в света, меко казано, и този наш недостатък сега ще бъде значително намален от подобно интегрирано функциониране на трите пазара", заяви Сиярто.
MOЛ е най-голямата енергийна компания в Унгария, която преди време закупи мажоритарен дял в хърватската петролна компания ИНА (INA) и словашката петролна компания Словнафт (Slovnaft), отбелязва сръбската редакция на Би Би Си.
В интервюто пред РТС днес унгарският външен министър Петер Сиярто каза още, че единствената рафинерия в Сърбия, която се намира близо до столицата Белград - в северния сръбски град Панчево, ще играе ключова роля в обединените петролни пазари на Унгария, Сърбия и Словакия.
През януари 2025 г. министерството на финансите на САЩ добави "Газпром нефт", главния изпълнителен директор на компанията Александър Дюков и сръбската петролна компания НИС към списъка със санкции заради войната в Украйна.
Тоgава Вашингтон постави условие руският мажоритарен дял в НИС да бъде продаден.
Мажоритарните акционери в сръбската петролна компания са "Газпром нефт" (44,85 процента от акциите), Сърбия (29,87 процента) и "Интелиджънс" (Intelligence JSC) от Санкт Петербург, която се управлява от "Газпром Капитал" (11,3 процента).
След няколко отлагания, ограниченията влязоха в сила на 9 октомври същата година и Сърбия бе изправена пред криза с горивата и въвеждането на вторични санкции върху всички финансови институции, които работят с НИС.
На извънредно заседание на правителството на 16 ноември сръбският министър на финансите призова президента Александър Вучич да обмисли национализация на НИС поради нарастващия натиск и заплахи за икономиката на страната, а руската страна даде съгласието си за продажба на своя дял едва в края на ноември.
През ноември сръбският президент Александър Вучич обяви, че ще предостави срок от 50 дни на руската страна, за да продаде мажоритарния си дял в НИС, като посочи, че знае за трима кандидат купувачи, но без да ги назовава.
На 27 ноември от Будапеща дойде потвърждение, че унгарската петролна компания МОЛ е една от трите компании, които преговарят с руската страна за продажбата на дела ѝ в НИС. Тогава унгарски официални представители нарекоха продажбата "обикновена сделка" и намекнаха, че имат интерес само към част от мажоритарния руски дял.
В същия ден сделката на МОЛ с НИС бе обсъдена по време на посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Сърбия, както и по време на последвалата визита на Орбан в Москва, където той разговоря с президента на Руската федерация Владимир Путин за ново споразумение за доставка на руски петрол и газ и споразумение за продължаване на строителството на атомната електроцентрала Пакш -2" в Унгария, което се извършва от руската държавна холдингова компания "Росатом".
На 2 декември НИС обяви, че рафинерията в Панчево започва поетапно спиране на мощностите си, тъй като няма суров петрол за обработка.
На 31 декември миналата година сръбското министерство на енергетиката обяви, че НИС е получила лиценз от министерството на финансите на САЩ за продължаване на дейността до 23 януари. По-късно сръбският президент Вучич заяви, че очаква Вашингтон да удължи лиценза, след като американската страна предостави обвързващите условия на договора за продажба на руския дял в компанията.