Додик обяви референдум в босненската Република Сръбска за края на септември

В края на септември в босненската Република Сръбска ще бъде организиран референдум, на който гражданите да се произнесат дали приемат присъдата срещу босненския сръбски лидер Милорад Додик, с която се прекратява мандатът му като президент на тази полуавтономна част на Босна, съобщи босненският информационен сайт Кликс. 
Съобщението за предстоящия референдум направи днес Додик на пресконференция, на която премиерът на Република Сръбска Радован Вишкович обяви, че подава оставка.
Гражданите на Република Сръбска също така ще бъдат попитани дали приемат върховният представител на международната общност в Босна да взима решения.
Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение за прекратяване на мандата на Додик няколко дни след като в началото на август апелативен съд  потвърди по-ранната присъда, с която проруският босненски сръбски лидер е осъден на една година затвор и получи забрана да заема публични длъжности в Босна и Херцеговина за шест години заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит.
„Търсим уважение и свобода, които ще бъдат постигнати чрез референдум. Това е нашето послание - върнете ни към Дейтънското мирно споразумение. Ще дадем мнението си на референдум, който ще се проведе в края на септември“, каза Додик, цитиран от босненската редакция на Радио Свободна Европа.
Адвокатите на Додик обжалваха решението пред Централната избирателна комисия, която препрати жалбата до Съда на Босна и Херцеговина.
Днес изтича тридневният срок, в който Апелативното отделение на Съда на Босна и Херцеговина трябва да се произнесе по жалбата.
Решението на съда ще бъде окончателно и ще определи дали Милорад Додик остава на поста си или мандатът му официално приключва.
Ако Апелативното отделение на Съда на Босна и Херцеговина отхвърли жалбата, Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина трябва да свика предсрочни избори за президент на РС, които трябва да се проведат в рамките на 90 дни.
Мандатът на така избрания президент на Република Сръбска ще продължи до общите избори, които би трябвало да се произведат през октомври следващата година.
Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
По-рано този месец адвокат на Додик подаде молба до Съда на Босна и Херцеговина за замяна на присъдата от една година затвор с парична глоба, която в случая би възлязла на 36 500 конвертируеми марки (18 700 евро) за целия период. 
Конституцията на Босна и Херцеговина не съдържа разпоредба, която изрично да разрешава или забранява провеждането на референдум, но никое от по-ниските нива на управление не може да насрочва референдум само за част от територията на страната, който засяга юрисдикцията и решенията на държавата Босна и Херцеговина.
Додик, както и неговите политически съмишленици в Република Сръбска, твърдят, че решението за отнемане на мандата е незаконно, позовавайки се на разпоредбите на конституцията на тази полуавтономна част на Босна и Херцеговина, които гласят, че мандатът на босненския сръбски президент „се прекратява преди изтичане на срока, за който е избран, в случай на оставка или импийчмънт“.
66-годишният Додик, известен с проруските си и националистически позиции, заема високи държавни длъжности от почти 30 години. През последното десетилетие той се застъпва за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединението й със Сърбия, отбелязва Ройтерс.