Доклад на неправителствена организация показва, че малък брой акаунти генерира голяма част от дезинформацията в румънската версия на ТикТок

Едва 10 акаунта генерират близо 80 процента от дезинформацията във версията на румънски език на социалната мрежа ТикТок, сочат данните от доклад, представен днес в президентския дворец "Котрочени" от румънската неправителствена организация "Ромъния имуна", съобщава телевизия Диджи 24, определяйки тези данни като "тревожни".
Проучването е озаглавено "Национален доклад за дезинформацията в социалните мрежи в Румъния" и беше представено в присъствието на президента Никушор Дан. То показва, че 76 процента от всички дезинформационни наративи в най-популярната социална мрежа в Румъния - ТикТок, са генерирани от едва 10 акаунта. 
Също така един от шестима инфлуенсъри и един от осем официални източника или медии разпространяват дезинформация многократно, а 20 процента от най-ефективните публикации представляват координирани атаки, показва още анализът.
Инициаторите на проучването посочват също, че манипулационните кампании, идентифицирани през 2026 г., могат да бъдат групирани в шест категории, като доминиращата е тази на "антизападната" пропаганда. На второ място е темата за анулирането на президентските избори през 2024 г., представена като "държавен преврат", следвана от "застрашената християнска идентичност", антиукраински послания, страх от война и различни конспиративни теории.
В доклада се отбелязва също, че румънските потребители на ТикТок често се сблъскват с подвеждащо съдържание, а публикациите от официални източници или медии на практика остават "невидими".
"Ако един румънски потребител отвори днес ТикТок, сред първите 50 публикации ще види девет дезинформационни публикации и нито една публикация, идваща от официален източник", отчита анализът, като добавя, че публикациите на официалните институции и медийните организации имат по-голямо влияние, но те не успяват да достигнат до по-широка публика.
Данните показват още, че дезинформацията има своето икономическо отражение, като през 2025 г. тя е струвала на Румъния около 1 милиард евро.
Инициативата "Ромъния имуна" ("Имунизирана Румъния") заяви, че е вече е провела пилотни кампании за обучение и "имунизиране" срещу дезинформацията, а резултатите показват намаляване на взаимодействието с манипулиращо съдържание. 
"Лицата, които са били изложени достатъчно на механизми на "имунизация", са гледали два пъти по-малко манипулиращо съдържание и са разпространявали четири пъти по-малко дезинформационно съдържание", посочи Джордже Лека, председател на неправителствената организация.
Темата беше коментирана и от президента Никушор Дан, който заяви, че дезинформацията е не само въпрос, засягащ демокрацията или етиката, но и "въпрос на просперитет, защото има връзка между доверието в рамките на едно общество и просперитета на това общество, а дезинформацията атакува именно доверието".
Той изтъкна, че разпространението на фалшиви информации представлява на практика "атака срещу самата демокрация" и че отговорът на дезинформацията също трябва да бъде координиран. Президентът добави, че държавните институции трябва да комуникират обективно, да успеят да достигнат до обществеността и да са в състояние да отговарят в ритъма, в който обществото очаква това от тях.
През 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелен от малко известния дотогава независим популистки кандидат Калин Джорджеску, заради съмнения, че Русия се е намесила в негова ползва чрез координирана кампания в социалните мрежи, и по-специално в ТикТок.