По думите му 95 процента от документа са теми, съответстващи на присъединяване към ЕС, но има „няколко члена, които отразяват двустранните отношения, които България и Северна Македония трябва да решат в определен период от време”.
Вайц заяви, че не е подкрепял „тези няколко члена да бъдат част от доклада”, че демократичното мнозинство в ЕП е решило да ги включи, но все пак те „не поставят под въпрос главната му цел, която е, че Северна Македония има напредък, има направени реформи и страната има достъп до фондовете от Плана за растеж на Западните Балкани, но и посочва много области, в които трябва още напредък”.
В доклада на ЕП за Северна Македония беше запазен параграф 73, който се отнася до работата на съвместната историческа комисия между София и Скопие, след като поправката, предложена от Томас Вайц текстът да отпадне, не беше подкрепена от мнозинството евродепутати.
В запазения текст се казва, че съвместната комисия трябва да работи на основата на обективни и проверими исторически източници, съгласно Втория протокол към Договора за добросъседство между България и Северна Македония. Остана и формулировката за „обща история“ между двете държави.
Докладчикът за Северна Македония в ЕП неколкократно повтори в интервюто, че признава, че е важно държавите да говорят за своята история и за начините, по които да се решат двустранните въпроси, но според него не е редно „това да намира място в доклад за напредъка”.
На въпрос, свързан с термина „фалшификация на историята”, който присъства в доклада и възможно ли е оценката за реформите, върховенството на правото и демократичния напредък „да завърши с използване на толкова политически натоварена терминология”, Вайц отговори, че той не подкрепя „тази терминология”, но мнозинството я е приело.
„Ясно, че правата на малцинствата са част от европейското законодателство и ако тези права не се уважават, а аз не правя разлика дали става въпрос за Австрия, България или Северна Македония, правилата са еднакви за всички и ако има проблеми и инциденти, а инциденти се случват в целия ЕС, мисля, че е важно да се разговаря (за това). Но не мисля, че то трябва да бъде отразено в доклада на ЕП за напредъка (на държавата). Имам ясна позиция за това, но все пак аз съм част от демократична институция и мнозинството от колегите смятаха, че определени инциденти, трябва да бъдат отразени в този доклад, за което съжалявам. Не отричам, че трябва да се уважават правата на малцинствата във всички държави, но мисля, че не трябваше да използваме доклад за напредъка, в който да окуражаваме партньорите да работят за него. Това трябва да остане на двустранно ниво”, каза Вайц.
Вайц посочи, че приемането на промените в конституцията остават единственото условие за начало на преговори на Северна Македония с ЕС „и това заключение на Европейския съвет е много ясна цел, която Северна Македония трябва да изпълни и е конструктивен компромис, приет с голямо мнозинство”.
Той препоръча държавата да гледа към онези 98 процента от доклада, които се отнасят до напредъка на страната, а не към останалите 2 процента от него, които се отнасят до отношенията с България, на които „не им е там мястото”.
„Да, знам, че тези 2 процента са чувствителни, но вярвам, че трябва да има усилия от двете страни - от страна на българското и на македонското правителство, да се осъществи конструктивен диалог. Мисля, че всички трябва да инвестираме в изграждане на доверие, в създаване на платформи за това, но да се използва доклада на ЕП не е най-разумният начин да се търси конструктивен диалог”, смята Вайц.