Докладчикът за Северна Македония в ЕС смята, че за деблокиране на евроинтеграцията на страната трябва да се търси дипломатическо решение с България

Начинът за деблокиране на евроинтеграцията на Република Северна Македония е „да се намери дипломатическо решение с България, в смисъл на гаранции, че след като страната изпълни вече поставените условия няма да се сблъска с допълнителни искания”, казва в интервю за предаването "360 градуса", излъчено по МРТ1, австрийският евродепутат от групата на "Зелените" Томас Вайц, който е и докладчик за Северна Македония в ЕП.
„Свикнали сме да подписваме договори помежду си и сериозно да наблягаме на вписаните в тях задължения. Както във всяка демократична държава, правителствата могат да се сменят, мнозинството може да се промени и това е добре. Стопроцентова гаранция е нещо, което нито една държава не може да даде за след пет или десет години. Но може да има двустранни споразумения, които да показват, че изискванията са изпълнени и че българското правителство, след като (в България) има правителство, защото това е част от проблема, или президентът, ако правомощията му позволяват, може да подпише такова споразумение, двустранно споразумение. Това би осигурило добър набор от гаранции, че няма да има други двустранни искания. Но смятам, че по-добро решение за нас, за ЕС, е да променим метода и да не разчитаме на единодушно вземане на решения за междинните стъпки в процеса на присъединяване. За започване на преговори – да, както и за окончателно споразумение за влизане в ЕС, ще ни трябва единодушие, но не и за процеса между тях“, обясни позицията си Вайц в отговор на въпрос дали могат да бъдат дадени гаранции, които се отнасят за период от време след 5-10 години.
Вайц заяви, че по отношение на предлаганите от правителството на Северна Македония промени в конституцията, които да влязат в сила след като страната стане член на ЕС, има въпросителни, „не толкова от политически, колкото от правен аспект, дали тази стратегия е осъществима”. 
„По-скоро бих заложил на това да бъдат намерени други решения, в основата на които е защитата на правата на малцинствата. И не само заради България, това е важно за ЕС, за да може държавата да върви напред. Това би могло да бъде осъществено и в нормален законодателен процес, с голямо мнозинство, което в момента би показало на българската страна, че Северна Македония е готова да се придвижи напред по тези въпроси. Мисля, че това е по-приемливо решение, но е нещо, за което вашето правителство трябва да преговаря с България”, каза Вайц.
По думите му сред българските евродепутати има такива, които са сериозно заинтересовани от осъществяването на добри отношения, добри икономически отношения, „които разбират, че сегашната геостратегическа ситуация изисква стабилност в региона на Западните Балкани” и че трябва да се мисли за просперитета на Западните Балкани като цяло.
„Съжалявам, че българският дебат е обременен с емоции от години и това може би е една от причините, поради които за българските колеги не е толкова лесно да се откажат от старите комуникационни рамки, но виждам напредък”, заяви Вайц.
Според него по отношение на промените в законодателството Северна Македония напредва, но има какво да се желае по отношение на прилагането им. 
„Добросъседските отношения и тези с Гърция, и тези с България са чувствителни. Чувствителни са и отношенията с Албания, а добросъседските отношения са ключови за напредъка на страната. В предизборната кампания от ВМРО-ДПМНЕ чух притеснителни изказвания, но след като бе направено правителството, изявленията са по-меки и виждам възможност за постигане на напредък. Конкретно Коридорите 8 и 10 са важни за икономическото развитие на региона, но и при евентуална необходимост от военни транспортни капацитети и мисля, че те са приоритетен интерес за съседните държави, за ЕС и, надявам се, за Северна Македония. Трябва да работим върху това”, заяви Вайц.