Дунавските страни искат по-голяма навигационна и транспортна сигурност за украинското зърно

Представители на 14 дунавски страни, които се срещнаха във вторник в Бърдо при Краню, Словения, заявиха, че Русия продължава с военните удари по пристанищната инфраструктура на Дунав, застрашавайки продоволствената сигурност и че е необходимо да се намери начин за свободен транспорт на зърно през реката, съобщи агенция Хина.
Представителите на Австрия, България, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна приеха съвместна декларация, в която осъдиха агресията на Русия срещу Украйна. Русия отново нанася военни удари по пристанищната инфраструктура на река Дунав, по складовете за зърно и околностите. Това заплашва глобалната продоволствена сигурност и представлява значителна заплаха за свободата на корабоплаването, както и екологична заплаха за екосистемата на реката, се посочва в съвместната декларация.
"Искаме да насърчим дискусия относно възможните начини за ефективно противопоставяне на възпрепятстването на свободното търговско корабоплаване“,  заявиха дунавските страни след закритата за медиите годишна среща.
Украйна е един от най-големите износители на зърно, а поради руската агресия, след блокада на пристанищата на Черно море, Дунав се използва като алтернатива. По-рано Хърватия предложи пристанищата си за транспортиране на зърно, което ще бъде изнесено по море в северната част на Африка, но капацитетът за съхранение на пристанищата не е достатъчен.
На срещата на министрите на дунавските страни, проведена като част от Стратегията на ЕС за Дунавския регион, присъстваха петима министри, а останалите страни изпратиха служители от по-нисък ранг. Освен домакина, министърът на външните работи на Словения Таня Файон, на срещата присъстваха министрите Гордан Гърлич Радман от Хърватия, Елмедин Конакович от Босна и Херцеговина, Таня Мишчевич от Сърбия, Александър Шаленберг от Австрия и Ана Новакович от Черна гора.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион е политическа рамка, чрез която си сътрудничат девет държави членки на ЕС и пет страни, които не са членки. Чрез тази рамка, в която Европейската комисия има консултативна роля, страните кандидатки се подготвят за членство, за което не е определена дата, отбелязва Хина.
"Приветствахме предоставянето на статут на кандидат за Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина, така че сега всички страни от Дунавската стратегия са членове или кандидати“, се казва в съвместната декларация.
Чрез тази рамка националните държави или региони определят проблемите, пред които са изправени всички по река Дунав или в близост до нея. Това са преди всичко замърсяването на околната среда, изменението на климата, транспортът и младежката безработица.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион също така дава възможност на държавите или регионите да надхвърлят своите специфични интереси, за да се споразумеят за обща политика, която носи ползи на транснационално или макрорегионално ниво. В рамките на стратегията се договарят общи приоритети и след това се създават проектни партньорства, които създават трансгранични проекти, получават пари от стандартните фондове на ЕС и изпълняват проекти.
"Насърчаваме участващите страни и техните региони да проучат начини за по-добро свързване в рамките на тази стратегия, за да ускорят процеса на приемане в ЕС", се казва в съвместната декларация.