Фондацията на американския актьор Джордж Клуни и съпругата му - правозащитния адвокат Амал Клуни, се включва като "трета страна" в дело на задържания в Турция бизнесмен и филантроп Осман Кавала пред Европейския съд за човешките права (ЕСПЧ), съобщи турската редакция на Дойче веле. Наблюдатели коментират, че участието на Фондация "Клуни за правосъдие" в делото на Кавала вероятно ще привлече повече внимание към случая, който се следи отблизо от международната общност.
Адвокатите на Кавала, който се намира в турски затвор от ноември 2017 г. и не беше освободен въпреки решенията на ЕСПЧ, подадоха втори иск пред този съд през януари във връзка с осъдителната присъда на техния клиент по делото в Турция за антиправителствените протести от 2013 г., което според тях изобилства от нарушения.
Местни и международни правозащитни организации и групи като Турската адвокатска колегия, Фондацията за свобода на изразяването, Хюман райтс уоч, Международната комисия на юристите и съоснованата от Джордж и Амал Клуни Фондация "Клуни за правосъдие" подадоха молба до ЕСПЧ за намеса като трета страна по новото дело на Кавала. Базираният в Страсбург съд прие искането на тези организации, което ще им позволи да предадат на съда своите становища по случая "Кавала".
Встъпването на трето лице е процесуално средство, чиято основна цел е да даде възможност на ЕСПЧ да се запознае с вижданията на държави и други лица, които не са страни по разглеждано от него дело, по въпросите, повдигнати от това дело, и да му бъдат представени информация или аргументи, които са по-широки или различни от тези, представени от страните. Такава намеса може да се осъществи или по инициатива на самия съд, или по инициатива на бъдещото трето лице, уточни турското англоезично издание "Търкиш минит".
През 2022 г. Кавала беше осъден на доживотен затвор за предполагаем опит за сваляне на правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган. Присъдата му, която мнозина смятат за политически мотивирана, бе потвърдена от Върховния касационен съд през септември 2023 г.
Фондация "Клуни за правосъдие", създадена през 2016 г., предоставя безплатна правна помощ на жертви на нарушения на правата на човека в над 40 държави по света. Според уебсайта на фондацията програмите ѝ са насочени към борба със системната несправедливост спрямо уязвими общности: журналисти, жени и момичета, защитници на демокрацията, представители на ЛГБТ+ общността и малцинства.
С включването на звездната двойка "делото ще придобие глобално измерение", коментира опозиционното издание Ода ТВ.
Проправителственият вестник "Тюркийе" в същото време нарече "театър" намесата на Джордж и Амал Клуни в съдебния процес.
"Сега пък и театър "Клуни"! Сороското лоби търси нов сценарий за Кавала", писа в заглавие вестникът.
66-годишният Кавала, наричан от турския президент Ердоган "турския Сорос", е видна фигура на гражданското общество в Турция. Той е основател на неправителствената организация "Анадолу Кюлтюр", подкрепяща културни и социални проекти, и член-основател на фондация "Отворено общество" на Сорос в Турция. Бизнесменът се е занимавал и с популяризиране в чужбина на турското изкуство и културно наследство и е известен с подкрепата си за културни проекти, отнасящи се до теми като правата на малцинствата и кюрдския въпрос.
През 2017 г. Осман Кавала бе арестуван, а през 2022 г. осъден на доживотен затвор за предполагаем опит за сваляне на правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган с протестите за парка "Гези", които избухнаха през лятото на 2013 г. в Истанбул срещу плановете на правителството да унищожи парк в центъра на мегаполиса. Демонстрациите започнаха като малка екопроява в защита на парка, но прераснаха в масови антиправителствени протести, обхванали цяла Турция.
Процесът за парка "Гези" се разглежда от мнозина като политически мотивиран процес, целящ да накаже критиците на Ердоган и да сплаши други, които биха протестирали отново срещу правителството.
През декември 2019 г. Европейският съд за правата на човека настоя за незабавното освобождаване на Кавала, като постанови, че арестуването му е политически мотивирано и е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Турция игнорира решението на ЕСПЧ, въпреки че Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи за прилагането на решенията на съда в Страсбург, многократно я призовава да го изпълни. Съгласно член 46 от Европейската конвенция за правата на човека, страните, ратифицирали конвенцията, сред които е Турция, имат задължението да прилагат решенията на ЕСПЧ.