Десет години на догонване на по-развитите страни членки
„Това са десет години на невероятен успех за страна в самото сърце на Европа“, подчерта председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на честването на десетата годишнина от приемането на Хърватия в ЕС. Тя подчертава, че „рекордно бързата трансформация на страната е очевидна за всички и вече няма бариери пред нея“.
От всички страни членки на ЕС Хърватия е страната, която прекарва най-дълго време в „чакалнята“ – пет години и девет месеца, отбелязва Хина. Забавят я изисквания като пълно сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, както и двустранният спор за границата със Словения. Въпреки това Хърватия отбелязва значителни постижения за първите десет години от членството си. Брекзит например даде шанс на страната извънредно да бъде председател на Съвета на ЕС на мястото на Великобритания в първата половина на 2020 г. Това председателство бе извънредно и по характер, тъй като Ковид-19 пандемията наложи адаптация към новите обстоятелства.
„В периода от 2014 г. до 2020 г. Хърватия е получила близо шест милиарда евро от европейските фондове, докато общото разпределение на финансиране в рамките на кохезионната политика на ЕС за Хърватия ще възлезе на 9,2 милиарда евро в периода 2021 – 2027 г.“, посочва ръководителят на представителството на Европейската комисия в Загреб Огнян Златев.
Най-успешната година от членството на Хърватия в ЕС е именно последната. Страната влезе в еврозоната и успешно въведе еврото като официална валута на 1 януари. От същата дата Хърватия е и пълноправен член и на Шенгенското пространство за свободно движение без граничен контрол.
Статистиките показват, че не всички позитивни промени в Хърватия са се случили бързо и равномерно през целия период на членство. В годините на преговори за членство, между 2009 и 2014 г., Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е бил 12,6 процента. Чак през 2019 г., пет години след присъединяването към ЕС, Хърватия отчита растеж от 13,1 процента, но пандемията отново забавя икономиката, този път до 6,3 процента.
Председателят на хърватския парламент Гордан Яндрокович посочва, че икономическите резултати на Хърватия „наистина са позитивни“ и че „абсолютно трябва да се свържат с членството ѝ в ЕС“.
„Хърватия е страната, която най-бързо се възстанови след кризата от КОВИД-19 в сравнение с останалите страни членки на ЕС“, отбелязва той. Страната регистрира растеж на БВП от 11,8 процента след края на пандемията и така задмина дори Полша, която отчете растеж от 11,2 процента.
Председателят на хърватския парламент посочва, че хърватският БВП постоянно нараства, безработицата е рекордно ниска, членството в ЕС се е превърнало в инструмент за изграждането на терминала за втечнен природен газ, възстановяването на сградите след земетресението през 2020 г. и други инфраструктурни проекти, „които изискват толкова много финанси, че никога не бихме могли да ги реализираме без пълноправното членство в ЕС“.
Спад на населението
Хърватия, подобно други нови страни членки на ЕС, които са по-малко развити в сравнение с европейското средно ниво, отчете намаляване на населението в последното десетилетие. поради засилена емиграция. Според статистическите данни през 2021 г. в страната са живеели 3 871 833 граждани, докато десет години по-рано населението е било с 413 056 човека или с 9,64 процента повече. Границите на Европейския съюз и единният европейски пазар не поставят ограничения пред движението на работната сила и много хърватски граждани са потърсили по-добър живот и работа в по-богатите страни членки.
„Пред недостатъка на някакви по-добри и конкретни резултати, според мен най-голямо предимство на членството в ЕС е това, че сега можем без проблем да се преместим в други страни на ЕС, които са много по-развити от Хърватия. Можем да отидем да работим там. В същото време това е голям проблем за Хърватия, защото останахме без десетки хиляди младежи“, коментира пред хърватската редакция на Ал Джазира Доминик Перич от източнохърватския град Винковци.
Десет години след присъединяването на Хърватия към ЕС, страната все още е най-младата членка. Руската агресия в Украйна задвижи преговорите с редица страни, включително и със страните от региона на Западните Балкани, на които още през 2003 г. бе обещано членство. Сега е ред на Хърватия да послужи за пример както с положителния, така и с отрицателния си опит.