EDU Center насърчава развитието на индивиди и групи по линия на културата, изкуството и образованието, каза Стефана Маркович, координатор на проекти


EDU Center насърчава устойчивото развитие на индивиди и групи по линия на културата, изкуството и образованието, чрез използването на иновативни, формални, неформални и креативни методи и решения. Това каза Стефана Маркович, координатор на проекти, по време на Третата трансгранична конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в Скопие . 
Ние сме организация с нестопанска цел, създадена в Скопие през 2019 г. Оттогава вече сме завършили два проекта, които бяха подкрепени от "Еразъм", в процес сме на завършване на още един проект и няколко други проекта, посочи тя.
Първият проект, това е проектът STEM. STEM означава наука, технология, инженерство и математика, посочи Маркович. Тя обясни, че проектът насърчава сътрудничеството между образователните институции и бизнеса чрез подобряване на дигиталната компетентност и иновативното използване на информационни и комуникационни технологии в училищното образование. По думите ѝ проектът има за цел да разработи иновативни учебни програми и образователни методи, чрез които ще се движи развитието на засегнатите общности. 
Днес светът се сблъсква със значителни предизвикателства, като в същото време насърчава огромни възможности за растеж. Четвъртата индустриална революция, роботиката, изкуственият интелект носят големи промени в производството, но също така - и непознати условия на труд, посочи тя.
Политиките на Green Deal на Европейския съюз са пътна карта за превръщането на Съюза в модерна, ресурсно-икономична и конкурентоспособна икономика, чиято основна цел е климатичната неутралност. Всичко това изисква трансформация на образователната система и предоставяне на младото поколение на необходимите знания и умения, повишаване на информираността на учениците и вдъхновяване на младите хора, обясни тя. По думите ѝ тези цели от своя страна определят нови стандарти за образователните системи и по този начин образованието може да има такова системно въздействие. 
Друг проект, който посочи Маркович, е платформа, която има за цел да укрепи творческите и предприемаческите умения на учениците и образователната общност, чрез създаване на вдъхновяващи работни пространства, организиране на образователни и социални събития и предоставяне на персонализирани услуги за стимулиране на техния растеж. Тя посочи , че за реализацията на проекта са привлечени партньори от  Естония, Португалия, Кипър, България, Гърция, Индия. Това важно партньорство, освен растеж и обмен на опит и добри практики, представлява и и кооперативна връзка, която  е основната конвергентна сила на Европа и на европейското семейство, към което страната ни се стреми, каза Маркович. Тя обясни, че проектът например включва проучване и анализ на употребата на главна буква в различните страни. За изследването учители и професионалисти в областта на образованието от различни училища бяха поканени да допринесат за проекта като участници в изследването, което позволи на консорциума да идентифицира пропуските в STEM образованието и да определи образователните ресурси, които да бъдат генерирани в следващата стъпка на проекта, каза Маркович. Един въпрос, на който всички участници в проучването трябваше да отговорят, беше какъв е опитът им в работа в STEM среда, добави тя.
Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще". Сред целите на проекта са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. Това е пореден проект след "Европа в България: Общо бъдеще", осъществен от БТА.
Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. Първата регионална конференция по проекта се проведе на 16 януари в Русе, където кметове и експерти обсъдиха новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 година. На следващия ден БТА бе домакин на първата трансгранична конференция Букурещ-Русе. Трансгранична конференция по проекта се проведе също в Одрин и Хасково.
До момента са осъществени и конференции в градовете Разград, Велико Търново, Силистра, Габрово, Бургас, Сливен, Ямбол, Казанлък, Благоевград, Стара Загора. В периода до август 2024 г. БТА ще организира дискусии в пресклубовете си във Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Самоков, Смолян, София, Търговище, Хасково и Шумен, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Солун.

Тирана

Общо 310 души, включително 191 полицаи, са били ранени от началото на протестите в Албания на 13 октомври досега

Общо 310 души, включително 191 полицаи, са били ранени от началото на протестите в Албания на 13 октомври досега, съобщи...

Подгорица

Черна гора и Косово ще реализират 12 проекта за трансгранично сътрудничество на стойност 5,4 млн. евро

Черна гора и Косово ще реализират 12 проекта за трансгранично сътрудничество с финансиране в размер на от 5,4 млн. евро,...

Атина

Ученици и студенти ще протестират в Атина

Ученици и студенти ще протестират днес и утре в Атина, съобщава електронното издание на гръцкия в. "Прото тема". Днес следобед...

Атина

Гърция въвежда дигитален контрол върху сделките със земеделска продукция

Гърция планира да въведе до края на 2027 г. дигитална система за проследяване на сделките със земеделска продукция, която ще...

Подгорица

МИНА: Изложението „Направено в Черна гора“ ще се проведе в Подгорица през ноември

Търговското изложение „Направено в Черна гора“ (Montenegro Made Expo), което ще събере местни производители, предприемачи, творчески личности и компании с...

Загреб

ХИНА: Хърватските производители на хляб и тестени изделия отчитат спад на нетната печалба с 12,8% през 2025 г.

Миналата година Хърватия е имала 912 предприятия, произвеждащи хляб, пресни тестени изделия и торти, отчели обща нетна печалба от 51,5...