Приетите днес от сръбския парламент изменения в 5 съдебни закона биха могли да представляват значителна крачка назад по пътя на Сърбия към членство в ЕС, заявиха представители на Европейската комисия пред регионалната телевизия Ен1 по повод измененията, предложени от депутата от управляващата Сръбска прогресивна партия Углеша Мърдич, внесени по ускорена процедура.
„Наясно сме, че Народната Скупщина на Сърбия е приела изменения в ключови съдебни закони. Сега ще оценим съдържанието на приетите законови текстове. Както вече подчертахме по време на този процес, тези изменения биха могли да представляват значителна крачка назад в ангажимента на Сърбия по пътя ѝ към членство в ЕС“, заяви говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие, цитиран от сръбската редакция на радио "Свободна Европа". Брюксел напомня, че измененията бяха подготвени и приети по ускорена и непрозрачна процедура, без обществени консултации с всички заинтересовани страни, включително Европейската комисия и Венецианската комисия. „Очаква се Сърбия, като страна кандидатка, да засили независимостта на съдебната система и автономността на прокуратурата, в съответствие с препоръките на Европейската комисия“, заявиха от изпълнителния орган на ЕС. След приключване на оценката, Европейската комисия ще предприеме подходящи допълнителни стъпки, посочват още от ЕК.
Председателят на Конституционния съд на Сърбия Владан Петров определи ускорения процес за промени в петте правосъдни закона като „грешка“, отбелязва ДПА.
Днес, след няколкодневно обсъждане и остри критики от опозицията и професионалните общности, "за" промените гласуваха 138 депутати от Народната Скупщина, а 37 бяха против, предаде агенция Бета.
Измененията позволяват на сръбския президент Александър Вучич, когото критиците описват като все по-авторитарен, да се намесва по-силно в дейността на прокурорите и съдебната система, посочва ДПА.
Сред органите, които са в центъра на реформите, е Специалната прокуратура за организираната престъпност (TOK). През декември ТОК повдигна обвинение срещу сръбския министър на културата Никола Селакович, който е смятан за един от най-близките до президента Вучич.
Селакович е обвинен във фалшифициране на документи и злоупотреба със служебно положение, за да получи с решение на сръбското правителство отмяна на статута на бившия Генерален щаб на някогашната югославска армия, който се състои от две сгради, разположени в центъра на сръбската столица Белград и полуразрушени от бомбардировките на НАТО през 1999 г.
Към парцела на бившия Генерален щаб прояви инвестиционен интерес зетят на президента на САЩ Доналд Тръмп Джаред Къшнър, но след повдигнатото обвинение срещу Селакович, Къшнър оттегли.
По това време Вучич остро атакува ТОК и го заплаши с неуточнени „мерки“, припомня ДПА.