Европейската комисия постави под натиск амбициите на Румъния да се превърне в регионален лидер в добива на природен газ и нефт в Черно море, след като изпрати мотивирано становище до Букурещ заради непълно спазване на правилата на ЕС за безопасност на офшорните операции, предават местните медии. Страната разполага с точно два месеца, за да отстрани пропуските в националното си законодателство, в противен случай може да бъде дадена на Съда на Европейския съюз, съобщава вестник "Адевърул".
Основните притеснения на Брюксел са свързани с Директива 2013/30/ЕС, която цели предотвратяването на големи аварии в открито море и ограничаването на последствията от тях за човешкия живот и крехката морска екосистема, посочва цитираният източник. Според Брюксел Румъния все още не е осигурила достатъчен капацитет и координация на своя национален компетентен орган, отговорен за инспекциите, и има пропуски в плановете за спешна реакция при евентуални екологични инциденти. Поради географското положение на платформите, всеки потенциален нефтен разлив крие пряк трансграничен риск и за съседни държави в Черноморския регион, включително България.
Натискът от страна на ЕК идва в критичен за румънската енергетика момент. Традиционният добив на страната от находища на сушата бележи постоянен спад, като по данни на Националния статистически институт за първите месеци на 2026 г. производството на суров нефт е намаляло с над 8 процентна годишна база. Този спад превръща бързото и безопасно разработване на дълбоководните залежи в Черно море в абсолютен стратегически приоритет за Букурещ, отбелязват медиите.
Залогът за Букурещ е огромен, тъй като европейските изисквания засягат пряко ключови енергийни активи като например проектът „Нептун Дийп“, определян като най-големия проект за дълбоководен добив в историята на Румъния, управляван съвместно от ОЕмВи Петром (OMV Petrom) и държавната Ромгаз (Romgaz).
Ако в рамките на следващите два месеца Румъния не предостави задоволителен отговор и не коригира регулаторната си рамка, ЕК ще заведе дело в Съда на ЕС. При такъв сценарий страната е заплашена от сериозни финансови санкции – еднократна съдебна глоба в размер на милиони евро и последващи ежедневни имуществени санкции до пълното отстраняване на нарушенията.