ЕК призова Хърватия и Черна гора към добросъседство и регионално сътрудничество след черногорската резолюция за концлагера Ясеновац


"Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са съществени части от процеса на разширяване", заяви говорителката на Европейската комисия Ана Писонеро, след като парламентът на Черна гора прие Резолюция за геноцида в концлагерите Ясеновац, Дахау и Маутхаузен през Втората световна война, която предизвика остри реакции от хърватска страна, съобщи черногорският портал Виести. Тя посочи, че преодоляването на тежкото наследство от миналото и насърчаването на искреното помирение трябва да бъде съвместно.
"Наясно сме, че парламентът на Черна гора прие Резолюцията (за геноцида в Ясеновац, Маутхаузен и Дахау) на 28 юни. Напомняме ви, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са съществени части от процеса на разширяване", каза тя за черногорския портал.
Писонеро заяви това в отговор на въпрос дали приемането на споменатата резолюция ще влоши отношенията между Черна гора и Хърватия и дали можем да очакваме хърватска блокада на европейския път на Подгорица.
Резолюцията за концентрационния лагер Ясеновац, разположен в т.нар. Независима хърватска държава през Втората световна война, бе приета на 28 юни от черногорския парламент с подкрепата на 41 депутати от общо 81 депутати в Скупщината. Тя бе внесена по инициатива на председателя на черногорския парламент Андрия Мандич, лидер на просръбската и проруска десница. 
В проекторезолюцията се посочва, че сърби, евреи, роми, хървати и други народи са били измъчвани и убивани в лагера в Ясеновац от 1941 до 1945 г. В резолюцията се предлага 22 април, когато лагерът е бил разпуснат през 1945 г., да стане "Ден за възпоменание на геноцида в Ясеновац“, който да се отбелязва в Черна гора всяка година.
Веднага след приемането на Резолюцията за геноцида в Ясеновац в черногорския парламент официален Загреб реагира остро със съобщението, че Хърватия като член на ЕС може да блокира преговорите за присъединяване на Черна гора.
Членът на опозиционната партия Мост в хърватския парламент Миро Бул заяви вчера, че е внесъл предложение в парламента всички депутати в черногорския парламент, гласували за резолюцията, да бъдат обявени за "персона нон грата" в Хърватия. Ако хърватският парламент приеме предложението, 41 членове на парламента на Черна гора  от Движението Европа сега,  Демократи, Социалистическа народна партия, Нова сръбска демокрация и Демократическа народна партия, биха били нежелани в тази страна, отбелязва Виести.  
При приемането на резолючията хърватският вестник "Ютарни лист" коментира, че по този начин черногорският премиер Милойко Спаич трябва да успокои проруската и просръбската част от управляващата структура в Черна гора, след като неговото правителство подкрепи Резолюцията за Сребреница в ООН.

Атина

Гърция се готви за пристигането на "топлинен купол" от Западна Европа от неделя нататък

Гърция се подготвя за втората голяма гореща вълна това лято, като от неделя нататък от Западна Европа на изток се...

Загреб

„Приятели на Западните Балкани“ призовават Босна и Херцеговина да приеме план за реформи

Посланиците на седем държави членки на ЕС, които съставляват групата „Приятели на Западните Балкани“, призоваха Министерския съвет на Босна и...

Букурещ

Повреда спря информационните табла на главната жп гара в Букурещ и предизвика хаос сред пътниците

Хаос настана тази сутрин на основната железопътна гара в Букурещ – Гара де Норд, след като информационната система, която показва...

Атина

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще посети днес и утре Атон на фона на несъгласие с някои правителствени политики

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще направи официално посещение в Атон (Света гора) днес и утре, въпреки първоначалната съпротива на няколко...

Белград

Студентите призоваха в 7 ч. сутринта всичко в Белград да спре, Александър Вучич ги помоли да не рушат страната

Студентите от блокадата призоваха днес в 7 сутринта всички в Белград да спрат работа. Техният призив идва след множеството арести...

Букурещ

Румънците вярват най-много в армията и най-малко в правителството и парламента, показва проучване

Армията е националната институция, в която румънците имат най-голямо доверие, на противоположния полюс са правителството и парламентът. Това показва най-новото...