Депутатите от Европейския парламент (ЕП) одобриха доклад за Косово, който насърчава страната да проведе реформи, за да напредне по пътя към членство в ЕС, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.
Докладът обаче изисква Прищина и Белград да отворят нова глава от преговорите помежду си.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на Европейския съюз.
"Ясно е, че процесът по интеграция на Косово има нужда от нов импулс – трябва ни нова глава в преговорите между Прищина и Белград. Изключително положително е, че всички големи политически партии в Косово подкрепят силно интеграцията в ЕС. Бъдещето на Косово е в европейското семейство и ние ще работим заедно по програмата за реформи, защото всяко членство в бъдеще трябва да се основава на заслуги", каза докрадчикът за Косово в ЕП Рихо Терас.
Според евродепутатите диалогът между Прищина и Белград "за съжаление не е довел до очакваните резултати". Те призоваха двете страни да изпълнят споразуменията от Брюксел и Охрид, включително създаване на Съюз на сръбските общини (ССО) от страна на Косово и прекратяване на противопоставянето на Сърбия на членството на Косово в регионални и международни организации.
Заради кризите в северната част на Косово, които изостриха напрежението между двете страни, от септември 2023 г. досега в рамките на диалога е имало единствено преговори на ниво главни преговарящи, отбелязва Радио Свободна Европа.
ЕС многократно заяви, че нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия е предусловие за европейската интеграция на двете държави.
Върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас заяви наскоро, че Брюксел анализира грешките в процеса на диалог, започнал през 2011 г.
В доклада за Косово на ЕП се посочва, че държавата е отбелязала видим напредък в изборната реформа, икономическата стабилност и защитата на основните права.
Като оставащи предизвикателства пред Косово докладът отчита съдебната реформа, свободата на медиите, ефикасността на публичната администрация и дигитализацията на обществените услуги. Евродепутатите подчертаха, че продължаващият ангажимент за всеобхватни реформи и приобщаващо управление са от съществено значение за напредъка на Косово към евроинтеграция.
Косово подаде молба за членство в ЕС през 2022 г., но кандидатурата му е в застой поради липсата на консенсус между 27-те членки, тъй като пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – не признават косовската независимост.
Евродепутатите казаха, че Косово е било обект на чуждестранни намеси и кампании по дезинформация, особено от Русия и Китай, които са имали за цел да дестабилизират региона и да възпрепятстват европейската интеграция на Западните Балкани.
По тази причина "Европейският парламент призовава косовското правителство да укрепи възможностите си за борба с тези заплахи", се посочва още в документа на ЕП.
Днес евродепутатите одобриха доклад и за Сърбия, от която се изисква да подобри вътрешнополитическия диалог, да защити върховенството на закона и да предприеме реформи срещу корупцията.
По отношение на диалога с Косово в доклада се посочва, че Сърбия "трябва да работи за постигането на всеобхватно споразумение за нормализация с Косово", но също така и да "хармонизира изцяло външната си политика с тази на ЕС".
Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС, но не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че осъди агресията на Москва. Вучич заявява, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на Сърбия. Властите в Белград продължават да поддържат отношения с Москва и след 2022 година въпреки предупрежденията от Брюксел.