В първия член на резолюцията се казва, че ЕП очаква сръбските власти да осигурят на семействата на жертвите ефективен достъп до правосъдие и адекватно обезщетение, "подчертавайки необходимостта от разследване до каква степен корупцията е довела до понижаване на стандартите за сигурност и е допринесла за тази трагедия“.
Във втория член се посочва, че ЕП подкрепя „правото на сръбските студенти и граждани на мирни протести, които призовават за отчетност и демократични реформи, пряко свързани с върховенството на закона, което Европейският съюз очаква от Сърбия; подчертава значението на гражданската смелост, ангажимента за ненасилие и ангажираността на младежите за напредъка на Сърбия по европейския път; признава, че сръбските студенти са избрани за финалисти за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2025 г.; подкрепя истински опити за диалог, така че правителството да отговори на исканията на студентите“.
„Европейският парламент е дълбоко загрижен, че ситуацията в Сърбия остава изпълнена с напрежение и поляризация, които лесно могат да доведат до насилие, което е пряка последица от речта на омразата, насърчаването на насилието, медийните кампании за очерняне на опонентите и антиевропейската/проруската пропаганда, която се разпространява чрез медиите, контролирани от властите и държавните служители, както и поради сериозния провал на официалните институции да се изправят пред миналото на Сърбия и да се съобразят с него, се казва още в проекторезолюцията.
ЕП призовава всички участници в обществения живот в Сърбия да се въздържат от подобна реторика и да допринесат за създаването на климат на взаимно уважение, демократичен диалог и деескалация на напрежението.
В проекто-резолюцията Европейският парламент също така категорично осъжда вълната от насилие под влиянието на държавата, сплашването и произволните арести на мирни демонстранти, журналисти, организации на гражданското общество и представители на опозицията в Сърбия. Осъждат се „медийните кампании за очерняне, медийното сплашване и злоупотребата с лични данни за дискредитиране на протестиращите“. Висшите служители на Сърбия са призовани да спрат провокативната реторика, която подбужда към враждебност или насилие.
Използването на незаконен софтуер за наблюдение, като Pegasus, Cellebrite и Novi Spy, също се осъжда от проекторезолюцията. Особена загриженост се изразява и относно използването на системата за противоракетна отбрана с голям обсег LRAD (long-range acoustic device) и широко разпространената употреба на сълзотворен газ срещу цивилни.
В четвъртата точка от резолюцията ЕП заявява, че „счита сръбското ръководство за политически отговорно за ескалацията на репресиите, нормализирането на насилието и отслабването на демократичните институции“ и изразява съжаление „поради факта, че най-висшите държавни служители активно разпространяват конспиративни теории за срутването на козирката на жп гарата като акт на саботаж или терористична атака“.
Както е посочено още в документа Европейският парламент е обезпокоен от незаконните арести преди протестите на 15 март и 28 юни 2025 г., които бяха предшествани от изтичане на записи на разговорите на заподозрените, публикувани в проправителствени медии, както и за спешни, безпристрастни и прозрачни разследвания на всички твърдения за ненужна и непропорционална употреба на сила, произволни арести, задържания, изтезания, сексуално насилие срещу задържани, политически мотивирани преследвания и други сериозни нарушения на правата на човека, включително плюене и побой над задържани, словесно унижение и смъртни заплахи; призовава властите да разследват щателно твърденията, че тези нарушения са произлезли от висши служители от Министерството на вътрешните работи, визирайки случая със студентката Николина Синджелич и началника на "Звеното за охрана на определени лица и обекти" Марко Кричак.
ЕП също така отбелязва повторното задържане на бившите министри Томислав Момирович и Горан Весич през август 2025 г. и последвалото им освобождаване под домашен арест с обвинения в злоупотреба с власт и подозрения, че са нанесли щети на сръбския бюджет с най-малко 115 млн. долара във връзка с реконструкцията на унгарско-сръбската железопътна линия, включително срутената козирка на жп гарата в Нови Сад.
„(Европейският парламент) категорично осъжда репресивните мерки на правителството срещу служителите в образованието и културата за подкрепата им към протестите, включително съкращения, намаляване на заплатите, спиране на финансирането на държавните университети и полицейско присъствие в университетските сгради“, се казва в документа.
Освен това, проекторезолюцията остро осъжда действията на членове на управляващата партия, които са организирали „незаконен лагер в "Пионирски парк" пред сградата на Президентството в Белград и последвалото му разширение до площада пред Народното събрание“.
„(Европейският парламент) е дълбоко обезпокоен от многобройните съобщения за мобилизиране на лица с криминално минало от управляващата партия в контрапротестни дейности, нападения срещу демонстранти с пиротехнически средства, по-нататъшна ескалация на напрежението, насилието и поляризацията в страната; той осъжда инцидентите срещу членове на национални малцинства, по време на които медиите, близки до правителството, използваха етнически обиди“, се казва в документа.
В текста се отхвърля и произволното използване на президентски помилвания за лица, осъдени или преследвани за насилие срещу студенти и други граждани, участващи в мирни протести, с оценката, че подобни действия се считат за пряка намеса в съдебната система и сериозен срив на върховенството на закона.
Незаконните арести и експулсиране на граждани на Европейския съюз, направили изявления в подкрепа на студентите, както и словесните атаки срещу членове на Европейския парламент от страна на най-висшите сръбски служители, също са остро осъдени.
„(Европейският парламент) осъжда откритото участие на Руската федерация в протестите в Сърбия чрез дезинформация от нейни официални лица, включително от президента Владимир Путин, които заявяват, че това е „цветна революция“ с подкрепата на Запада; отхвърля всички твърдения на сръбски официални лица и проправителствени медии, че ЕС и някои от неговите държави членки са участвали в организирането на студентски протести с цел започване на „цветна революция“; призовава сръбските власти да предприемат мерки срещу подобна злокачествена пропаганда в местните медии, вместо да бъдат съучастници в нейното разпространение“, се казва в седемнадесетия член на резолюцията на ЕП.
Отбелязва се още, че "успоредно с продължаващите протести, правителството изглежда е водило преговори със собствениците на компанията United Media с цел „отслабване“ на тези медии."
„(Европейският парламент) предупреждава, че ако това бъде потвърдено, това би представлявало сериозна атака срещу вече застрашения медиен плурализъм в Сърбия“, се казва в документа.
В продължение на резолюцията Сърбия е поканена да изпълни задълженията, произтичащи от кандидатурата ѝ за членство в Европейския съюз за подобряване на изборните условия в страната.
Документът също така подкрепя спешното разполагане на ad hoc мисия на ЕС за установяване на фактите в Сърбия, с участието на евродепутати, за да се оцени състоянието на демокрацията, продължаващите протести, нападенията и репресиите срещу демонстрантите на място. А Европейската комисия и държавите членки са поканени да обмислят въвеждането на целенасочени санкции срещу лица, отговорни за сериозни нарушения на закона и правата на човека.
Проекторезолюцията ще бъде подложена на гласуване в ЕП утре, предава порталът "Съвременна политика" и отбелязва, че се очаква текстът да бъде подкрепен с голямо мнозинство.