ЕС очаква от властите в босненската Република Сръбска да уважават конституционния съд на Босна и Херцеговина, заявиха евродепутати на дебат за настоящата ситуация в страната

Европейският парламент проведе снощи дебат за ситуация в Босна и Херцеговина, като в уводното си изявление еврокомисарят по селското стопанство и храните Кристоф Хансен заяви, че Европейският съюз очаква от властите на босненската Република Сръбска да уважават конституционния съд на Босна, съобщи регионалната телевизия Ен 1.
Хансен припомни, че преди година Европейският съвет е решил да започне преговорите за присъединяване към ЕС с Босна, но "изглежда ентусиазмът се е изпарил и Босна отново влезе в институционална и политическа криза".
"С цел завръщане към правилния път, призоваваме всички политически актьори да продължат с решителните действия за финализиране на реформите в съответствие със стандартите на ЕС", посочи той.
Миналия месец босненски съд осъди президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик за неспазване на разпорежданията на върховния представител на международната общност в  Босна. Съдът осъди Додик на една година затвор и му забрани да заема обществени длъжности за шест години. Депутатите от парламента на Република Сръбска приеха няколко спорни закона, които забраняват на съдебната система и полиция на Босна и Херцеговина да работят в контролираната от босненските сърби част на страната.
Вчера босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич, след като те не се отзоваха на две призовки за разпит. Тримата са заподозрени в нарушаване на конституционния ред на Босна с политиката, която водят.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на Дейтънското споразумение се следи от върховен представител на международната общност. Той има широки правомощия, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др. 
Хансен подчерта, че решенията на Република Сръбска след присъдата на Додик представляват "сериозно изоставане". 
"Сега очакваме от властите в Република Сръбска да уважават решението на конституционния съд на Босна, да спрат законите, които застрашават правния ред. Призоваваме всички политически фактори да започна бързо диалог, да деескалират ситуацията и да синхронизират усилията си за оказване на подкрепа за гражданите, включително по пътя към ЕС", заяви той.
Евродепутатът от Словения Матяж Немъц предупреди, че Босна заслужава "пълното внимание на международната общност, особено на ЕС, който е вложил много енергия" в страната. 
"Факт е, че Милорад Додик отправя заплахи за отцепване, неговите действия застрашават териториалната цялост и суверенитета на Босна, но и нейното европейско бъдеще", отбеляза той и допълни, че решението за Босна е пълноправното членство в ЕС.
Според хърватския евродепутат Томислав Сокол, цитиран от ТАНЮГ, ситуацията в Босна е резултат на "грешната политика на Запада", който години наред подкрепя унитаристични амбиции, но същевременно най-много дестабилизира страната. По думите му Западът подкрепя решения, които водят до доминация на един от трите държавотворни народа в Босна, а това води до дестабилизация.
"Без осигуряване на конституционна защита и равноправност на всички държавотворни народи, Босна ще остане държава в криза и отворено пространство за външни влияния", заяви хърватската евродепутатка Желяна Зовко.
Евродепутатката Тинеке Стрик, която инициира дебата снощи, заяви, че последните действия на босненския сръбски лидер са заплаха за мира и целостта на Босна, както и за бъдещето ѝ в ЕС.
"Додик не действа в интерес на гражданите, нито за тяхно добро. Той е марионетка на Путин на Балканите, готов е да изпълни всяко искане на Москва, дори това да означава война", заяви Стрик. "Той е престъпник, чиято цел е да остане на власт и да забогатее чрез корупция. ЕС трябва да наложи санкции на Додик и партньорите му в това престъпление, трябва да замрази чуждестранните му активи, да забрани влизането му в ЕС и ако е необходимо дори и без гласа на Унгария, за да се защити сигурността на гражданите".
Някои от евродепутатите обърнаха внимание и на близките връзки на Милорад Додик с Русия. Онджей Колар от Чехия подчерта, че е изненадан от това, че има хора, които мислят, че "Русия не е неприятел и не сме във война с Русия".
"Ние сме в хибридна война с Русия, която очевидно се води и на Балканите", отбеляза той и припомни, че Република Сръбска "често търси помощ от Русия и иска от Русия да гласува против Дейтънското споразумение в ООН".
Вчера руският външен министър Сергей Лавров изрази подкрепата на Русия към Република Сръбска в честитка до Милорад Додик по повод рождения му ден. Той подчерта, че Русия напълно подкрепя усилията на Додик за защита на конституционните права на босненската Република Сръбска и законните ѝ интереси с цел укрепване на сигурността и стабилността на Балканите.