ЕС призова политиците в Босна да действат по-отговорно и да си сътрудничат, ако искат да има напредък в европейската интеграция

Босна и Херцеговина все още има възможност да напредне по пътя си към членство в ЕС, но дали ще успее зависи от желанието на нейните политици да си сътрудничат, каза днес генералният директор на Дирекцията за съседство и преговори за разширяване към Европейската комисия Герт-Ян Купман, цитиран от ФЕНА.
По време на двудневното си посещение в Босна и Херцеговина Купман се опита да убеди политиците в страната да постигнат компромиси, за да продължат по европейския път, който е в застой от март, когато Европейският съвет официално одобри започването на преговори за присъединяване с условието да бъдат приети допълнителни закони за реформи.
Все още обаче нито един от необходимите закони не е приет и все още не е постигнато споразумение относно Програма за реформи, която е необходима, за да получи страната достъп до 6 милиарда евро, предоставени чрез Плана за растеж на Западните Балкани.
По време на отделни срещи с политици в Сараево Купман призова да не се пропилява тази възможност, се казва в изявление на Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина.
„Той призова лицата, вземащи решения, да разрешат неуредените въпроси, които пречат на властите на страната да финализират Програмата за реформи, като по този начин в крайна сметка да дадат възможност на Босна и Херцеговина да получи финансиране по механизма за реформи и растеж на Плана за растеж, ако Програмата за реформи бъде одобрена от Европейската комисия“, се казва в съобщението, цитирано от ФЕНА.
Посещението на Купман дойде в началото на седмица, в която се очаква босненските политици да демонстрират дали са готови да приложат споразумението от миналата седмица, постигнато на среща в Баня Лука, за деблокиране на процеса за реформи. Следващата среща е насрочена за утре в Сараево.
Председателстващата президентството на Босна Желка Цвиянович, която също се срещна с Купман, изрази оптимизъм за възможността за напредък. Тя отбеляза, че две от 113-те мерки за реформи, за които настоява Европейската комисия, остават спорни, но вярва, че може да се постигне споразумение при спазване на конституционната рамка на Босна и Херцеговина.
Властите в Република Сръбска по-рано отхвърлиха искането на Брюксел за незабавно запълване на две свободни места в Конституционния съд на Босна, които се назначават от парламента на тази област. Президентът на автономната област Милорад Додик отхвърли законопроект за съдилищата, по силата на който централата на Апелативния отдел на Съда на Босна и Херцеговина ще се намира в Източно Сараево. Додик настоява, че централата трябва да се намира в Баня Лука.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Босненските власти се надяваха да започнат преговори за присъединяване до края на годината, но все още не са назначили главен преговарящ. Те са се съгласили само, че позицията трябва да зачита етническия баланс в държавните институции, което означава, че към момента тя трябва да бъде заемана от представител на сръбската общност.