ЕСПЧ: задължението на жените в Турция да спазват 300-дневен период на вдовство е "пряка дискриминация, основана на пола"

Задължението  жените в Турция да спазват 300-дневен период на вдовство преди да се омъжат повторно, освен ако не представят медицинско свидетелство, е "пряка дискриминация, основана на пола", гласи решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, публикувано днес и цитирано от АФП.
На овдовелите или разведените жени се налага да изчакат период от 300 дни преди да могат да сключат нов брак. Първоначално този срок е предвиден, за да се избегнат спорове за бащинство по отношение на деца, заченати преди смъртта или развода. Турция налага период на изчакване от 300 дни, който покрива деветте месеца на евентуална бременност.
Този срок обаче не важи, ако жената премине медицински преглед, доказващ, че не е бременна.
В разгледания конкретен случай семеен съд разпореди развод на жалбоподател през декември 2012 г., но решението стана окончателно едва на 21 януари 2014 г. след решение на Касационния съд.
През юли 2014 г. жената поиска от семейния съд да отмени наложения й 300-дневния период на вдовство, но съдът й нареди да извърши медицински преглед, доказващ, че не е бременна. Жалбоподателката отказа и исковете й бяха отхвърлени от турските съдилища.
ЕСПЧ счита, "че налагането на период на изчакване от 300 дни и задължението, наложено на жалбоподателката да представи медицинско свидетелство за отмяна на този период не отговарят на належаща социална нужда, не са пропорционални на преследваните законни цели и не са оправдани по релевантни и достатъчни причини. Следователно намесата в упражняването на правото на жалбоподателката на зачитане на личния й живот не е била необходима в едно демократично общество".
Съдът в Страсбург също смята, че тази практика, наложена на разведените жени, "може да се анализира като пряка дискриминация, основана на пола".
Разликата в третирането, на която е била подложена жалбоподателката въз основа на нейния пол, не е нито обективно оправдана, нито необходима, посочва още ЕСПЧ и посочва, че Турция е нарушила членове 8 /право на зачитане на личния живот/, 12 /право на брак/ и 14 /забрана на дискриминацията/ от Европейската конвенция за правата на човека.
ЕСПЧ заключава, че установяването на тези нарушения е достатъчно справедливо удовлетворение за жалбоподателката. Освен това Анкара трябва да й плати 564,01 евро за разходи.