Европа мечтае да раздели Русия на части, а Украйна е трамплин за това, заяви босненският сръбски лидер Милорад Додик в интервю


Европа се стреми да раздели Русия на части и да завземе енергийните ѝ ресурси, а Украйна е само трамплин за това, заяви в интервю за ТАСС президентът на Република Сръбска Милорад Додик.
„Само благодарение на наивността на Русия по това време, по време на разпадането на Съветския съюз, Украйна стана независима. В същото време тогава вече бяха видими целите на Европа, която от векове се стреми да се придвижи на изток и да завземе Русия. А за да направи това, е нужно да я раздели на части. Европа иска да завземе и енергийните ресурси, минералите, които Русия притежава. А Украйна е само платформа за това“, каза Додик пред руската агенция.
Той изрази мнение, че разпадът на Югославия е бил етап от опитите на Европа да постигне тези цели.
„Вероятно руското ръководство от онова време, което раздаде Крим, все още не е осъзнавало това и е било наивно. Но сега е ясно, че такава хибридна държава не може да функционира. Всичко, което се случи на територията на бивша Югославия по време на нейния разпад, беше само подготовка за това, което се случва днес. Но дори тогава много хора ясно разбираха какво се случва“, заяви още Додик.
Президентът на Република Сръбска отбеляза, че целите, които Русия си поставя в Украйна, трябва да бъдат постигнати.
„Не знам какво ще се случи с Украйна. Но мога да кажа със сигурност: целите, които си поставя руското ръководство, трябва да бъдат постигнати. Това се отнася както за териториите, така и за въпросите за демилитаризацията и денацификацията на цялата територия на Украйна“, подчерта Додик.
Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.