„Нашата визия е да се създаде организъм от обществени държавни институции от Чернауц (името на украинския град Чернивци на румънски – бел. ред.), Виница, Одеса (Украйна); Сучава, Ботошан, Яш, Васлуй, Галац, Браила, Тулча, Констанца (Румъния); Силистра, Добрич, Варна и Русе (България) и цялата територия на Република Молдова“, обясни той.
„През последните години Европа построи един модел на сътрудничество, който показва, че не трябва да има бариери, а трябва да има мостове, които (да) свързват тези държави“, каза на свой ред генерален секретар на президентската администрация Андреа Миу.
Тя каза, че Европейският съюз е проект за развитие на държавите и техните общества и че сътрудничеството между Румъния, Република Молдова, Украйна и България има стратегическо измерение.
„В този чувствителен международен контекст сътрудничеството между тези държави има и стратегическо измерение. То е не само нещо полезно, а е възможност за здравословен растеж и създаване на по-силни икономики. Европейският съюз не е само един европейски проект, а е проект за развитие на държави и техните общества“, подчерта Андреа Миу.
Тя отбеляза, че през последните две десетилетия Румъния е направила изключително големи промени в областите здравеопазване и инфраструктура, най-вече заради членството си в ЕС и чрез различни програми, финансирани с еврофондове.
„Надяваме се, че в този формат след време можем да станем организация, която да привлича европейски фондове за нашето развитие в нашия път – пътят към ЕС, за да можем да участваме на масата на преговорите като равен с равен. Надявам се (реките) Прут и Дунав да бъдат един гръбнак на това голямо общество, да нямаме граници, които ни разделят – нито сега, нито за в бъдеще“, каза председателят на Комисията по труд и социална защита в Камарата на депутатите Адриан Соломон.
Депутатът от Социалдемократическата партия (една от четирите партии в управляващата коалиция в Румъния – бел.ред.) Марчел Попа също изрази надежда за възможност за нов вид финансиране.
„Тази организация е сред малкото възможности да се вземат пари от Европейската комисия. Вече започнахме да работим по побратимяване на населени места. Радвам се много, че в тази група влиза и България. Вече имаме куража да покажем, че може“, каза той и призова да се обърне особено внимание върху развитието на селските райони.
„Днес се срещаме тук, за да положим основите на един проект, който още по-добре ще ситуира този регион. Тук сме, за да положим началото на едни добри практики, свързани със сътрудничество на местно ниво. В последно време успяхме да подпишем споразумения за 40 района между Румъния, Молдова и Украйна. Този вид партньорство има голям потенциал. В нашите държави има множество други малцинства, тези малцинства могат да бъдат като едни мостове между държавите. Използвайте тези мостове като катализатори за развитие на нашия регион“, призова депутатът от украинското малцинство в румънския парламент Мирослав Петрецки.
Към призива му се присъедини и депутатът на българското малцинство в румънския парламент Георги Наков.
„Без подобен тип сътрудничество не можем да стигнем до никъде. Това сътрудничество е единственото решение да подобряваме нашето качество на живот. Румъния е лидер по отношение на гарантиране на правата на националните малцинства. Малцинствата са свързващи мостове във всички тези държави съседки. А подобен тип организация като днешната е полезна и важна по отношение на првиличането на европейски фондове и прилагането на европейски политики. Подобен тип организации могат да бъдат гласът на вашите местни общества пред Брюксел. Сигурен съм, че тази инициатива ще даде своите плодове“, отбеляза той.
„Трябва да бъдем заедно. Да положим усилие. Да знаем, че ни очакват моменти на много работа, но да останем с надежди за всички нужди, които трябва да покрием оттук насетне“, заяви Амет Варол, представител на турското малцинство в румънския парламент.
Последва обръщение и от посланика на България в Румъния Радко Влайков. Той направи кратка ретроспекция и припомни периода, в който България и Румъния са били страни, които са тръгвали по европейския си път.
„Когато България влезе в ЕС, БВП на глава от населението спрямо средния за Общността беше около 35 процента, в Румъния беше около 38 процента. Бяхме далеч под средното ниво. Сега този показател в Румъния е около 70 процента, а в България е около 67-68 процента. Тоест за времето от 1 януари 2007 г. (досега) двете страни намалихме два пъти изоставането от ЕС. И това стана благодарение на ЕС. И (доказахме,) че ние още преди влизането си в ЕС бяхме лоялни партньори един към друг“, коментира Радко Влайков.
Той припомни, че и тогава е имало подобни инициативи на регионално ниво – между България, Румъния и Гърция – но по думите му тогава те не са имали нито юридическа основа, нито практикечска стойност.
„В последните десетилетия получихме много сериозно развитие на регионално сътрдуничество. И това, което се случва днес, има исторически момент, защото дава допълнителна европейска рамка на целия регион, който свързва четирите държави. Регион, който изживява трудни времена“, каза дипломатът.
Той отново потвърди подкрепата на България за Украйна.
„За битката, която Украйна води срещу един коварен агресор. Това е битка на украинския народ не само за запазване на целостта на Украйна, а за пътя на цяла Европа, на Европейския съюз“, подчерта Радко Влайков.
Той допълни, че и Румъния, и България, и Република Молдова, и Украйна в една или друга степен са жертва на хибридни атаки, лъжливи новини, на атаки и манипулации в социалните мрежи.
„И четирите държави са жертви на реваншизъм от една страна, която по-рано е „притежавала“ тези държави и не може да се примири, че те са тръгнали по друг път“, обясни дипломатът и добави:
„Това е един политически контекст, но той е много важен, защото дава съзнанието на институциите в ЕС за необходимостта от такъв тип регионално сътрудничество. А географската близост на Румъния и България с Република Молдова и Украйна дава допълнително измерение на това сътрудничество“.
В края на речта си той подчерта необходимостта езиците на четирите държави да бъдат и работни езици на новосъздадената група и това бъде отразено в устава ѝ.
„Това е идея, която споделих на посланик Радко Влайков непосредствено преди началото на събитието и която дискутирахме. Важно е страните да бъдат равнопоставени и да участват равноправно, за да върви гладко това партньорство. Защото то се създава днес, но ще има отражение в близките 20-30 години“, каза за БТА заместник-кметът по финанси на Община Силистра Нина Стоименова, която също беше сред участниците на събитието.
Тя сподели, че ще апелира да има промяна в предложения устав и конвенция във връзка със създаването на групата, за да може и езиците на държавите да бъдат включени.
„За да може официален език да бъде английският, водещо законодателство европейското, съответно с превес да бъдат националните норми там, където европейското законодателство не ги покрива“, уточни Нина Стоименова.