Eвропейската група за териториално сътрудничество, която бе учредена в Букурещ, е отговор на реален проблем, каза за БТА Светослав Кьосев

Eвропейската група за териториално сътрудничество „Еast Gate”, която бе учредена днес в Букурещ е отговор на един реален проблем: границите между Румъния, България, Молдова и Украйна създават административни и правни бариери точно там, където има общи интереси – транспорт, свързаност, услуги, инвестиции и развитие. Това каза в интервю за БТА Светослав Кьосев – партньор по учредяването от българска страна и заместник-председател на Двустранната българо-румънска търговска камара.
Следва пълният текст на интервюто със Светослав Кьосев. 
Господин Кьосев, обяснете какво е ЕГТС?            
Европейска група за териториално сътрудничество е правен инструмент на ЕС, чрез който публични институции от различни държави създават обща структура със собствена правосубектност. Целта ѝ е не само да координира, но и реално да подготвя, управлява и изпълнява съвместни проекти и инициативи отвъд границите.
Кога и как възникна идеята за тази група?
Идеята се оформи като отговор на един реален проблем: границите между Румъния, България, Молдова и Украйна създават административни и правни бариери точно там, където има общи интереси – транспорт, свързаност, услуги, инвестиции и развитие. В самата конвенция е записано, че целта е тези пречки да се преодоляват чрез постоянна структура със собствена правосубектност, която да действа с един глас и да привлича европейско финансиране по-ефективно. Подготвителният политически импулс идва от Международния форум „Европейско трансгранично сътрудничество“ в Кишинев на 18 септември 2025 г., а учредителното общо събрание беше днес в Букурещ.
Как ще функционира групата?              
„East Gate“ не е неформална мрежа, а юридическо лице в обществен интерес, със седалище в Румъния, което ще работи по правилата на европейския регламент за ЕГТС, собствена конвенция и устав, както и по румънското право като право на държавата по седалище.
Управлението е разписано на няколко нива: Общо събрание, в което всеки член има по един глас, Управителен съвет за стратегически решения, Изпълнително бюро и директор за оперативното ръководство, плюс национални колегии и национални секретариати във всяка държава. Това е важно, защото показва, че структурата е замислена не просто за представителност, а за ежедневна работа по проекти, координация и контрол.
Защо е важна тази група?          
Най-важното е, че такава структура дава постоянен институционален механизъм, а не еднократни партньорства „проект по проект“. Комитетът на регионите описва ЕГТС именно като инструмент, чрез който публични субекти от различни държави могат да действат чрез ново общо юридическо лице. Практиката в Европа показва, че когато има такава рамка, сътрудничеството става по-устойчиво и по-видимо пред европейските финансиращи институции.
Кажете ни за българското участие. 
България е заложена като пълноправна част от четиристранната конструкция. Конвенцията предвижда участие на български общини и други допустими публичноправни субекти, а в устава е предвидена отделна Национална колегия „България“ и национален секретариат. Това означава, че българското участие не е периферно, а е вградено в самия модел на управление. Участието на българските членове минава през решение на съответния общински съвет и през националната процедура по одобрение.
Какви са предимствата за България?           
Предимството е двойно. От една страна България получава място в платформа, която свързва ЕС с Молдова и Украйна по теми като транспорт, енергия, дигитализация и публични услуги. От друга, българските участници получават по-лесен достъп до проектна подготовка, партньорства и техническа помощ. Уставът предвижда за редовните членове достъп до проектно включване, техническа помощ от секретариатите, обучения, обмен на опит и представителство пред европейски институции. Това е пряк практически плюс за българските общини и публични институции.
В какви европейски проекти ще се цели и какъв ще е фокусът?         
Приоритетно изпъкват свързаността, инфраструктурата, местните услуги, образованието, здравеопазването, културата, туризмът, околната среда, енергетиката, дигитализацията и доброто управление.
Конвенцията изрично посочва, че ЕГТС може да кандидатства или да участва по (програмите) Interreg, NDICI/ENI, IPA, Horizon Europe, LIFE, Erasmus+, Creative Europe, Digital Europe и Механизма за свързване на Европа, както и да бъде не само партньор, а и водещ партньор или дори единствен бенефициент.
Основният фокус ще бъде върху мащабни трансгранични и транснационални проекти с реален ефект.
Как ще се осигури баланс между четирите държави, след като две от тях са пълноправни членки на ЕС, а другите две (Украйна и Молдова – бел. ред.) са кандидатки? Това няма ли да затрудни, да утежни процеса? 
Европейското законодателство изрично позволява участието на трети държави в ЕГТС при спазване на националните процедури. Поради това конвенцията предвижда отделни етапи на одобрение в Румъния, България, Молдова и Украйна. Балансът се осигурява от принципа „един член – един глас“ в Общото събрание, националните колегии и секретариатите във всяка държава. По този начин участието на държави извън ЕС не е пречка, а възможност за разширяване на сътрудничеството.
Има ли риск "East Gate" да се припокрива с други неправителствени организации и структури?
В действителност не. От историческа и практическа гледна точка, в този регион няма друга структура със същия правен статут, мащаб и капацитет за действие. ЕГТС не е просто поредната организация, а призната европейска форма, способна да управлява проекти и ресурси от името на своите членове.
Често се сравнява с местни групи за действие, еврорегиони, регионални агенции за развитие или офиси за трансгранично сътрудничество. Те действат в една и съща екосистема, но не са конкуренти. Напротив, те могат да станат членове или партньори на ЕГТС. Разликата е, че те обикновено имат консултативни или координационни роли, докато ЕГТС може да интегрира тези усилия в обща рамка и да действа като изпълнителен орган.
В този смисъл ЕГТС е структура от „по-високо ниво“ – тя не дублира, а укрепва и капитализира съществуващите мрежи, като им дава достъп до нови механизми: съвместно управление на проекти, лидерска роля, координация между държавите и по-силно институционално представителство на европейско ниво.
Европейската практика потвърждава този модел. Успешните структури на ЕГТС работят именно чрез интегриране на съществуващите местни и регионални участници. Те не ги заместват, а ги свързват и усилват тяхното въздействие.
Най-кратко казано, защо „East Gate“ има смисъл?
Защото регионът има нужда не просто от политическа рамка, а от реален капацитет за действие. „East Gate“ създава именно това – обща структура с технически екип, експертиза и постоянни контакти между партньорите, която може ежедневно да подготвя, координира и управлява съвместни инициативи.
Точно този „оперативен слой“ досега липсваше. В много случаи добри идеи не стигат до реализация заради различни процедури, липса на координация или административни бариери между държавите. С наличието на общ екип и ясни механизми за работа тези пречки могат да бъдат значително намалени.
„East Gate“ има смисъл, защото превръща сътрудничеството от намерение в практика – улеснява партньорите да работят заедно, съкращава пътя от идея до проект и отваря реални възможности за съвместно финансиране, свързаност и развитие.