По време на Първата световна война, между 1916 г. и 1917 г., Румъния изпраща в царска Русия националната хазна (която включва значителни количества злато, художествени колекции, бижута, архиви), за да бъде защитена в случай на окупация на националната територия. След идването на болшевишкия режим на власт Съветска Русия иззема съкровището и отказва да го върне, като голяма част от него не е върнато и до днес, посочва ЕП на своя уебсайт при представянето на тази точка от дневния ред на пленарната сесия.
Румънският евродепутат Еуджен Томак (ЕНП) заяви миналата седмица пред Аджерпрес, че инициативата се вписва в стратегията на ЕС, одобрена миналата година, за възстановяване на активи, станали предмет на незаконен трафик в Европа.
Томак, който е лидер на румънската партия „Народно движение“, каза, че ситуацията с румънското съкровище, „която е от най-висок интерес за румънците“, е напълно непозната тема за европейската публика. Затова той е предприел поредица от действия, с които да запознае европейската общественост с въпроса за съкровището на Националната банка на Румъния, намиращо се в Москва.
„До момента успяхме да представим пред всички евродепутати два тома, публикувани от Националната банка на Румъния, на английски език и да инициираме и резолюция, с която да създадем необходимите механизми, така че темата за съкровището на Румъния, намиращо се в Москва, да стане предмет на европейски интерес“, обясни Еуджен Томак.
Дискусията в Европейския парламент за румънското съкровище, заграбено незаконно от Русия, е важна, тъй като дава гласност на тема, с която европейските партньори не са били запознати, заяви вчера пред румънски журналисти в Страсбург евродепутатът от Социалдемократическата партия Виктор Негреску.