„Паралелът, който мога да направя, е простичък. Англия като една империя, винаги е държала на суверенитета, било то обикновен, правен или монетарен. Мислела си е, че това ще й помогне да мине през елементарни концепции като инфлацията и по-сложни като рифтовете, които видяхме на макроиномическо ниво през последните 20-на години. В момента нещата в Англия не са особено розови от икономична гледна точка. Много хора се връщат оттам. За първи път тази година в Англия имиграцията е по-висока от раждаемостта. Това доказва, че монетарният суверенитет не е панацея или някакъв сребърен куршум. Начинът, по който може да се стабилизира една икономика е с правилни, проактивни, добри икономически политики. Румъния, точно както Англия, с леи или стерлинги, не можа да се справи с инфлацията, нито с покачващите се цени. Тук има огромна ерозия на доходите и като човек, който пътува често и има наблюдения, цените в Румъния не само се покачват по-бързо, но и по-драстично за разлика от други европейски държави“, коментира Антони Пейчев.
По думите му начинът, по който действат хората и държавата в Румъния е много по-различен от този в България.
„България има изключително много резерви в кеш, 140 милиарда. Румъния има 15 процента дефицит. Точно както румънското население, така и румънското правителство е живяло на кредит през последните 30 години. Дали това е добре или зле, не мога да кажа, но през последните 3 до 6 месеца поне 10-15 компании са ме питали как биха могли да преместят бизнеса си в България. Очевидно има голям интерес към една държава с много благоприятни данъчни условия“, добави Антони Пейчев.
Според него много хора в Румъния искат да минат към еврото, но не за да са на едно ниво с България, а за да могат да привлекат чуждестранни инвестиции.
„В момента Румъния е в много опасна ситуация, защото е предупредена, както от ЕС, така и от международните кредитни агенции, че ако не си оправи положението и дефицита, ще бъде прекласифицирана до „джънк“ статус. Всичките инвестиции ще се дръпнат от нея и ще отидат в държави може би като България. Имаме пет процента данък „дивидент“, десет процента корпоративен данък. В ЕС, в Европа няма друга такава държава“, убеден е българинът.
По думите му в страната ни в момента има неприязън към еврото.
„Но това не е от страх, че ще загубим суверенитета или идентичността си, а от недоверието към институциите, не само българските, а и европейските. Хората не вярват, че институциите могат да вземат не просто правилните, а каквито и да било решения навреме“, аргументира се той.
Според него за държави като Гърция, Испания и Словакия влизането в еврозоната е било много тежко от икономична гледна точка за разлика от страни като Германия и Франция например.
„Може да се види много лесно къде еврото е минало много добре и къде е влошило икономиката. Монетарният суверенитет не е гаранция за икономическа стабилност. Но това, което трябва да си напомняме, е, че имаме нужда от консистентни решения, които водят до стабилна икономическа политика. Нещо, което не съм видял нито в Румъния, нито в България, да не кажа и в Англия през последните 20-30 години“, смята Антони Пейчев.
На финала той сподели, че за него от 1 януари тази година всичко се е променило.
„Дори елементарните екселски таблици, с които си оперирам живота и които бяха в левове и стерлинги, а сега всичко се обърна в евро, защото е по-лесно. Аз работя с много компании в ЕС, те ми плащат в евро, което означава, че за мен удобството е огромно“, обясни сънародникът ни.
На финала той разказа, че е бил в България точно преди влизането ни в еврозоната и все още не е успял да пипне българско евро. На въпрос намира ли румънските пари, които са пластмасови, много по-различни, той отговори:
„Бях виждал пластмасови пари в Нова Зеландия. И в Англия ги вкараха преди седем-осем години. Така че в Румъния не ми беше за първи път. Бях виждал такива пари. Много по-трудни са за фалшификация, много по-приятни са на допир, но аз съм човек, който още преди КОВИД плаща с часовник. От 2014 г. Винаги. Нито с карта, нито кеш. За мен няма голяма разлика. Но много дълго време ще говоря за лев, няма да говоря за евро, дори аз, човек, който е оперирал извън България от 19-годишна възраст. Носталгията винаги ще съществува“.