ФЕНА: Босна и Херцеговина не отбелязва значителен напредък по пътя към ЕС, а в 10 области има регрес според Алтернативен доклад на 11 граждански организации

Босна и Херцеговина не е постигнала значителен напредък в нито една от 19-те области на европейска интеграция през изминалата година; същевременно в 10 области е отчетен регрес, в седем – ограничен напредък, а в две – липса на промяна според Алтернативния доклад за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя към членство в Европейския съюз за периода 2025/2026 г., предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
Докладът, озаглавен „Европейският път на Босна и Херцеговина: година на пропуснати възможности“, е изготвен от Инициативата за мониторинг на европейската интеграция в Босна и Херцеговина. В него се разглежда ситуацията в сферите на върховенството на закона, борбата с корупцията, функционирането на институциите, човешките права и свободата на медиите.
Драгана Дардич, представител на Инициативата, каза, че в изготвянето на доклада са участвали 11 организации на гражданското общество, като са анализирани областите от първия клъстер на преговорите за присъединяване към ЕС, който засяга фундаменталните въпроси.
„За съжаление, докладът също оставя малко място за оптимизъм. Не е отчетен значителен напредък в нито една от областите, които той обхваща“, каза Дардич.
По отношение на защитата на човешките права тя отбеляза, че във Федерация Босна и Херцеговина са били приети изменения, определящи фемицида като отделно престъпление, но това не е предотвратило последващи убийства на жени.
Според съобщения в медиите в периода между средата на 2025 г. и август 2026 г. в Босна и Херцеговина са убити най-малко 10 жени – предимно с огнестрелно оръжие, като същевременно все още не е създадена единна база данни за случаите на фемицид.
Дардич също така предупреди за липсата на напредък в правното признаване на еднополовите партньорства и за непоследователната защита на правата на децата, особено по отношение на събирането на издръжка.
Едо Канлич, представител на „Трансперънси интернешънъл“ – Босна и Херцеговина, каза, че процесът на европейска интеграция на практика е спрял поради нефункционирането на ключови институционални механизми.
„През изминалата година процесът беше практически мъртъв, тъй като нито една от структурите, необходими за ефективното управление на европейската интеграция, не функционираше адекватно“, каза Канлич.
Той подчерта, че Босна и Херцеговина все още няма програма за интеграция, главен преговарящ или координатор по линия на ИПП (IPA), а структурите, необходими за изпълнението на Плана за растеж на Европейския съюз, също не са създадени.
Според него Босна и Херцеговина е единствената страна от Западните Балкани, която все още не се е присъединила официално към Плана за растеж, тъй като не е подписала, нито е ратифицирала споразуменията относно Механизма и заема, с което поставя под риск достъпа до налични средства в размер на приблизително един милиард евро.
Той предупреди, че ако до края на годината не бъде постигнат напредък в изпълнението на реформите, Босна и Херцеговина може трайно да загуби достъп до финансиране в размер на 373 милиона конвертируеми марки.
Канлич също така посочи сериозни недостатъци в системата за предотвратяване на конфликт на интереси, като отбеляза, че приетият през 2024 г. закон на държавно ниво все още не се прилага надлежно, тъй като не са приети съответните подзаконови актове, а във Федерация Босна и Херцеговина от 2013 г. насам липсва орган, отговорен за прилагането на закона.
Лейла Бичакчич, директор на Центъра за разследваща журналистика, предупреди, че съдебните реформи са в застой – най-вече поради неприемането на закони за Висшия съдебен и прокурорски съвет и за Съда на Босна и Херцеговина, които остават ключови неизпълнени условия за напредък по европейския път.
Според нея нито един от предложените законодателни текстове не е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, като същевременно липсва политическа воля за постигане на споразумение.
Тя специално акцентира върху резултатите в преследването на корупцията по високите етажи, като отбеляза, че през 2025 г. са внесени едва шест обвинителни акта, спад от близо 75 процента в сравнение с предходните години.
„Около 50 процента от осъдените за корупция получават условни присъди, а повече от 54 процента от разгледаните сигнали за престъпления, свързани с корупция, се приключват, без да бъде образувано разследване“, заяви Бичакчич.
Тя добави, че са били проверени едва около 22 процента от декларациите за имуществено състояние, подадени от съдии и прокурори – пропуск, който през изминалия период е възпрепятствал и назначенията на съдебни длъжности.
Майда Чулахович, представител на организацията „Защо не“ (Zašto ne), каза, че е отчетен регрес в областта на свободата на изразяване – по-конкретно по отношение на прозрачността на собствеността върху медиите, регулирането на онлайн пространството и независимостта на Агенцията за регулиране на комуникациите.
Тя отбеляза, че Босна и Херцеговина все още няма законодателство, гарантиращо прозрачност на собствеността на медиите, като същевременно не са предприети конкретни стъпки за привеждане на вътрешните разпоредби в съответствие с Европейския закон за цифровите услуги.
Като пример за потенциално ограничаващо регулиране на онлайн пространството тя посочи решение на община Какан, с което определени форми на изразяване в социалните мрежи се квалифицират като административни нарушения, което е довело до издаването на 11 акта за административни нарушения.
Чулахович също така предупреди, че проектът на Закон за електронните съобщения съдържа разпоредби, които биха могли допълнително да подкопаят политическата и финансовата независимост на Агенцията за регулиране на съобщенията.
Орели Валта, ръководител на секция „Европейска интеграция, политически и икономически въпроси“ към Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина, каза, че тазгодишният доклад на Европейската комисия потвърждава, че въпреки декларирания от властите ангажимент към членство в ЕС, Босна и Херцеговина продължава да изостава по своя европейски път.
Тя отбеляза, че е постигнат известен напредък в борбата с организираната престъпност, защитата на интелектуалната собственост и в митническия сектор, но остават сериозни проблеми в съдебната система, борбата с корупцията и свободата на изразяване.
„Босна и Херцеговина остава единствената страна в региона, която все още не е усвоила нито едно евро, отпуснато по Плана за растеж“, каза Валта, като подчерта, че последиците от липсата на реформи се усещат пряко от гражданите чрез недостатъчните инвестиции в образование, здравеопазване, инфраструктура и цифровизация.
Тя посочи също възможностите за постепенна интеграция в ЕС преди пълноправното членство, включително достъп до Единната зона за плащания в евро (SEPA), по-благоприятни условия за роуминг и разширено сътрудничество с европейски агенции.
Валта приветства приноса на организациите на гражданското общество към изготвянето на Алтернативния доклад, като каза, че констатациите в него ще бъдат внимателно разгледани в Брюксел.
Участниците в конференцията посочиха, че политическите и институционалните пречки са сред основните причини за застоя в европейската интеграция, и подчертаха спешната необходимост от създаване на функционални структури за преговори, гарантиране на изпълнението на реформите и защита на правата на гражданите.
Алтернативният доклад съдържа също осем ключови препоръки, насочени към разблокиране на европейския път на Босна и Херцеговина.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)