ФЕНА: Босна и Херцеговина трябва спешно да възобнови реформите след изборите, рискува да изгуби 373,9 млн. евро, казва ЕС

След общите избори, проведени на 4 октомври, Европейският съюз очаква Босна и Херцеговина да възстанови импулса на реформите и да отговори на очакванията на гражданите по отношение на европейската интеграция, заявиха от Европейската комисия за портала FENA EU, като предупредиха, че наред със застоя в процеса на започване на преговорите за присъединяване, страната е изправена и пред риска скоро да изгуби 373,9 милиона евро по Плана за растеж за Западните Балкани.
В отговор на въпрос какви трябва да бъдат първите стъпки на новите власти след изборите, за да може Босна и Херцеговина да постигне измерим напредък по пътя към ЕС, Комисията припомни, че през март 2024 г. Европейският съвет е взел решение за започване на присъединителни с Босна и Херцеговина.
„Решението на Европейския съвет от март 2024 г. за започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина изпрати важно послание към гражданите на страната, потвърждавайки нейната европейска перспектива“, заявиха от Европейската комисия.
Въпреки това повече от две години след това решение първата междуправителствена конференция, която трябва да отбележи официалното начало на преговорния процес, все още не се е състояла.
От Комисията заявиха пред портала FENA EU, че Босна и Херцеговина трябва да увеличи усилията си за изпълнение на реформите и да предприеме всички съответни стъпки, посочени в препоръката на Европейската комисия от октомври 2022 г., така че Съветът на ЕС да може да приеме преговорната рамка и да позволи провеждането на дългоочакваната първа междуправителствена конференция.
Сред все още неизпълнените реформи Комисията открои приемането на Закона за съдилищата на Босна и Херцеговина и на Закона за Висшия съдебен и прокурорски съвет на страната.
„Приемането им в съответствие с европейските стандарти е от съществено значение за укрепване на независимостта, почтеността, отчетността и ефективността на съдебната власт, както и на доверието на гражданите в съдебната система“, подчертаха от Комисията.
В отговора си обаче Комисията не уточни кои конкретни неизяснени въпроси по двата закона все още се нуждаят от разрешаване, нито посочи дали смята за реалистично първата междуправителствена конференция да се проведе до края на 2026 г.
Друга стъпка, която Брюксел очаква, е назначаването на главен преговарящ от страна на Босна и Херцеговина.
Комисията подчерта, че решението за назначаването е от компетентността на Босна и Херцеговина и трябва да бъде взето в съответствие с националното законодателство и процедури, като същевременно ясно посочи какви са очакванията ѝ по отношение на тази длъжност.
„Очакваме главният преговарящ да бъде действен и да разполага с пълен мандат да представлява страната като цяло“, заявиха от Европейската комисия.
Комисията следи напредъка на Босна и Херцеговина по всички ключови приоритети и ще представи своята оценка за съответните развития в предстоящия пакет за разширяването и в доклада за Босна и Херцеговина. Тя също така заяви, че остава готова да окаже силна политическа, техническа и финансова подкрепа на страната при изпълнението на политическите, институционалните, социалните и икономическите реформи, необходими за напредъка към членство.
Особено важна част от отговора на Европейската комисия се отнася до Плана за растеж за Западните Балкани и средствата, достъпни за Босна и Херцеговина.
Босна и Херцеговина все още може да получи до 976,6 милиона евро от Механизма за реформи и растеж за Западните Балкани при условие, че успешно изпълни договорените реформи. Тази сума вече отразява намаление с 10% на индикативния финансов ресурс за Босна и Херцеговина, приложено през 2025 г. поради забавяния.
След като през ноември 2025 г. беше одобрена Програмата за реформи на Босна и Херцеговина, отпускането на средства – включително предварителното финансиране – е възможно едва след влизането в сила на споразуменията за кредитния механизъм и инструмент, както и след задоволителното изпълнение на приложимите условия.
Едва след изпълнението на тези стъпки – поясниха от Комисията – Босна и Херцеговина ще може да получи достъп до средствата, предвидени за нея по линия на Плана за растеж.
Същевременно Комисията подчерта крайния срок, който придобива особена важност за властите в Босна и Херцеговина.
„Гратисният период за първите 50 стъпки от реформите, за които крайният срок беше декември 2025 г., е с продължителност 12 месеца и изтича на 31 декември 2026 г. Това означава, че Босна и Херцеговина е изправена пред непосредствен риск да загуби 373,9 милиона евро, ако условията не бъдат изпълнени, а реформите не бъдат реализирани“, предупредиха от Европейската комисия.
От Брюксел подчертаха, че желаят гражданите на Босна и Херцеговина да се възползват пълноценно от възможностите, предоставени от Плана за растеж, който също така трябва да подпомогне напредъка на страната по европейския ѝ път.
Наред с официалния процес на присъединяване, Европейският съюз поставя все по-голям акцент на постепенната интеграция на страните кандидатки, което означава, че някои от ползите от членството могат да станат достъпни още преди пълноправното присъединяване към ЕС.
„Постепенната интеграция означава предоставяне на ползите от членството в ЕС стъпка по стъпка и сектор по сектор, още преди самото присъединяване“, поясниха от Комисията.
Една от конкретните възможности за Босна и Херцеговина е достъпът до Единната зона за плащания в евро (SEPA). Според данни на Комисията присъединяването към системата би могло да намали таксите за трансакции с до 94% и да съкрати времето, необходимо за тяхната обработка.
Комисията приветства приемането на необходимото законодателство във Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация – б.ред.) и в Република Сръбска, което даде възможност на Босна и Херцеговина да подаде заявление за членство в SEPA.
Този процес обаче също не протича автоматично.
„Важно е Босна и Херцеговина да продължи да изпълнява необходимите реформи, включително тези в областта на борбата с изпирането на пари, за да може да се възползва от SEPA подобно на другите държави в региона“, заявиха от Комисията, като добавиха, че са готови да продължат да подкрепят Босна и Херцеговина в този процес.
За гражданите на Босна и Херцеговина още една потенциална конкретна полза от европейската интеграция би могла да бъде инициативата „Роуминг като у дома“ (Roam Like at Home), която би премахнала допълнителните такси за роуминг между Босна и Херцеговина и Европейския съюз.
От Комисията посочиха, че инициативата ще донесе значителни ползи за гражданите в бъдеще, но че Босна и Херцеговина също така ще трябва да предприеме конкретна институционална стъпка.
„Важно е Босна и Херцеговина да определи свой представител, който да води двустранни преговори с ЕС по тази инициатива, когато настъпи моментът“, заявиха от Комисията.
Комисията не даде конкретни отговори на въпроси за евентуална дата за посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Босна и Херцеговина, за конкретния напредък, който Комисията би искала да види преди визитата, или за практическите последици от това, че Босна и Херцеговина все повече изостава от останалите страни от Западните Балкани.
Въпреки това посланието от Брюксел след изборите е, че Босна и Херцеговина трябва да възобнови процеса на реформи. Фокусът остава върху приемането на закони в сферата на правосъдието, съобразени с европейските стандарти, създаването на работеща структура за преговори с главен преговарящ, способен да представлява страната като цяло, както и изпълнението на ангажиментите за реформи в рамките на Плана за растеж.
Наред с политическата безизходица по пътя към ЕС предстоящите месеци носят и преки финансови последици: гратисният период за първите 50 стъпки от реформите изтича в края на декември, а неизпълнението на условията може да струва на Босна и Херцеговина 373,9 милиона евро от фондовете на ЕС.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите.)