ФЕНА: МВФ прогнозира икономически растеж от 2,5% за Босна и Херцеговина през 2024 г.

Постоянният представител на Международния валутен фонд (МВФ) в Босна и Херцеговина (БиХ) Андреас Тудик заяви днес в Сараево, че МВФ предвижда икономическият растеж в БиХ да се достигне 2,5% тази година и да се задържи приблизително на 3% в средносрочен план, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
„Този ​​растеж се дължи на нарасналото частно потребление и увеличените заплати, заедно с лекото увеличение на инвестициите. Тези числа не отчитат обаче неотдавнашните събития, свързани с наводненията, което вероятно ще доведе до преразглеждане надолу“, добави Тудик.
МВФ представи своя доклад, озаглавен „Регионални икономически перспективи за Европа“, който обхваща последните събития, прогнози и рискове за Европа и БиХ. Говорейки за раздела, свързан с БиХ, Тудик подчерта няколко риска за прогнозата, включително евентуални забавяния.
„Има подновено икономическо забавяне в Европа, съчетано с политическо напрежение, проблеми с производителността и експанзионистична данъчна политика, която може да подкопае фискалната стабилност“, обясни Тудик.
Той отбеляза, че инфлацията в БиХ значително е намаляла, от пика 17,4% през октомври 2022 г. до 0,8% в момента, главно поради спад в цените на храните и горивата. Очаква се общата инфлация да бъде средно 2,2% през 2024 г. и да се стабилизира на 2% до 2025 г. и в средносрочен план.
По отношение на данъчната политика Тудик обърна внимание на последователното  увеличение на социалните разходи и на заплатите в публичния сектор. Прогнозираният фискален дефицит е 2,2% както за 2024 г., така и за 2025 г. „Без коригиращи мерки е малко вероятно този дефицит да намалее в бъдеще. Нарастващите дефицити и изплащането на дълга водят до по-големи нужди от финансиране, чието посрещане вече се оказва предизвикателство“, подчерта той.
Във финансовия сектор банките остават добре капитализирани и ликвидни.
„Като се има предвид, че производството е близо до потенциала си, управляващите трябва да идентифицират области за намаляване на разходите и двете части на БиХ (Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – бел. ред.) трябва да бъдат подготвени да отговорят на финансовите изисквания. Фискалните буфери трябва да бъдат възстановени, фискалната политика да бъде подобрена и валутният борд да бъде запазен, като същевременно се наблюдават отблизо паричните рискове“, каза Тудик, обобщавайки препоръките на МВФ.
По време на панелна дискусия бяха обсъдени предизвикателствата пред БиХ, включително вижданията на икономическия съветник на министър-председателя на Федерация БиХ Горан Мирашчич. Говорейки пред медиите за икономическата ситуация и дълга, Мирашчич определи БиХ като умерено задлъжняла страна.
„Въпреки това, когато обсъждаме дълга, трябва да сме предпазливи относно вида му. Всички заеми, свързани с бюджета, се определят от Закона за бюджета и Закона за изпълнение на бюджета. Въпросът винаги е дали всички заеми са усвоени напълно. По отношение на структурата повечето плащания в бюджетите на БиХ се разпределят към крайните потребители. За федералния бюджет това са публични предприятия, по-специално свързани с инфраструктурни проекти“, обясни Мирашчич.
Той отбеляза, че бюджетът на Федерация Босна и Херцеговина обикновено се използва за изплащане на съществуващи дългове, като се създава малък допълнителен дълг.
По отношение на икономическия растеж Мирашчич отбеляза, че Босна и Херцеговина споделя съдбата на най-големите си търговски партньори.
„Наясно сме, че Германия е в стагнация от известно време, вероятно дори в рецесия, заедно с Италия, Австрия и Унгария, които изпитват ограничен растеж. Това се отразява негативно на нашия растеж и на търсенето на нашите продукти, тъй като тези страни отговарят приблизително за две трети от нашия износ“, посочи Мирашчич.
В резултат на това промишленото производство е леко намаляло. Мирашчич обаче заяви, че за тази година все още се очаква растеж от 2,5% до 2,8%.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)