Около 90 процента от журналистите в Босна и Херцеговина са осведомени до известна степен за инструментите с изкуствен интелект (ИИ), но само два процента от медиите в страната използват широко ИИ, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА, позовавайки се на денните от проучване, проведено от Международния университет Бурч, озаглавено „Използването на изкуствен интелект в медийното пространство в Босна и Херцеговина“, финансирано от Европейския съюз.
Проучването оценява възприятията на журналистите за ИИ, как ИИ се използва в редакциите и регулаторната рамка по отношение на ИИ в Босна и Херцеговина (БиХ).
Фердинанд Кьониг, ръководител на комуникационния отдел на Делегацията на ЕС в БиХ, заяви, че разбирането на въздействието на изкуствения интелект върху различни области е едва началото, поради което е поръчано проучването - за да се оцени влиянието на ИИ върху медиите.
„ИИ предлага много възможности. Около 62 процента от анкетираните казват, че използват ИИ за превод или изследвания в работата си. ИИ обаче крие и заплахи или рискове, тъй като злоупотребата с ИИ може да навреди на демокрацията, като се има предвид, че доверието в информацията, която получаваме, е от решаващо значение за демократичните общества", каза Кьониг.
Той подчерта, че законодателните разпоредби в медийния сектор се развиват бързо и изрази задоволство, че ЕС играе водеща роля, особено в справянето с фундаментални проблеми и намирането на решения.
„Като страна кандидатка за членство в ЕС Босна и Херцеговина ще трябва да се адаптира към европейските правни разпоредби“, отбеляза Кьониг.
Амела Одобашич, помощник-директор в Агенцията за регулиране на комуникациите на БиХ, заяви, че при прилагането на европейската законодателна рамка относно ИИ се споменават два ключови закона: Законът за изкуствения интелект и Законът за цифровите услуги.
„Понастоящем в Босна и Херцеговина липсва законодателна рамка или регулаторни разпоредби по отношение на изкуствения интелект“, каза Одобашич.
Тя обаче добави, че тъй като Законът на ЕС за изкуствения интелект е приет едва през май, БиХ не изостава значително в това отношение.
Амер Куртович, заместник-директор на Центъра за социални изследвания към Международния университет Бурч, подчерта, че в проучването са анкетирани 64 журналисти от 42 медии в шест града (Баня Лука, Биелина, Мостар, Сараево, Тузла и Зеница). Интервюирани са осем журналисти и редактори от различни медии и е проведен експеримент със седем журналисти за разработване на новинарски текстове с и без помощта на ИИ. Регулаторната рамка в БиХ по отношение на използването на ИИ също е анализирана, включително законодателни и саморегулаторни аспекти в контекста на привеждането в съответствие с европейските правни стандарти и международните норми.
Куртович отбеляза, че около 25 процента от медиите планират скоро да интегрират ИИ в своите редакции.
Интересен факт е, че по-малко от половината журналисти и университетски преподаватели по журналистика могат да разграничат статиите, написани с помощта на ИИ, от статиите, създадени с традиционни журналистически средства.
Над 85 процента от журналистите съобщават, че не са получили формално обучение по ИИ и смятат, че им липсват умения за ефективно използване на ИИ. Основните пречки, които те идентифицират, включват време (40 процента), ресурси (35 процента) и схващането, че обучението е ненужно (35 процента).
Съществува също значително вътрешно и обществено недоверие по отношение на съдържанието, разработено с ИИ, тъй като някои хора смятат, че на ИИ недостига необходимата автентичност в журналистиката.
Интегрирането на ИИ в медиите в БиХ е в ранен етап, с планове за разширяване поради потенциала за автоматизация и повишена ефективност. Съществува спешна нужда от образователни програми за преодоляване на празнината в знанията, промяна на възприятията и подкрепа на етичната употреба на ИИ в журналистиката.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)