Европа и светът отбелязаха 29-ата годишнина от геноцида в Сребреница, най-тежкото престъпление, извършено на европейска земя след Втората световна война, където бяха убити над осем хиляди босненски мъже и момчета, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
Останките на 14 жертви на геноцида, идентифицирани през изминалата година, включително един непълнолетен, бяха погребани на 11 юли в Мемориалния център в Поточари, където са положени общо 6751 жертви. Най-младата жертва, чиито тленни останки бяха погребани днес, е 17-годишният Бериз Муич. Гробът му е до брат му Хазим, който беше погребан в Поточари през 2013 г. Най-възрастната жертва, погребана днес, е Хамед Салич, роден през 1927 г. Той беше на 68 години, когато изчезна през лятото на 1995 г. в района на Жепа. Братята Ефендич - Хасиб и Джамил, бяха погребани заедно тази година, за да намерят вечния си покой до третия си брат Едхем, който беше погребан в Поточари през 2007 г. Всичко това, както и цялата „долина на надгробните плочи” в Поточари говори за мащаба на най-голямото военно престъпление на европейска земя след Втората световна война. Според Института за изчезнали лица на Босна и Херцеговина все още се издирват около 800 жертви.
Военното престъпление в Сребреница през 1995 г. е определено за геноцид както от национални, така и от международни съдилища. То е извършено от членове на армията на Република Сръбска под командването на Радован Караджич и Ратко Младич, които бяха осъдени на доживотен затвор от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY). Най-малко 47 души бяха осъдени за престъпления в Сребреница, като са получили общо над 700 години затвор.
Освен в Мемориалния център в Поточари, годишнината от геноцида се отбелязва в много европейски страни, в Съединените щати и по света.
Тази година отбелязването на годишнината от геноцида придоби особено значение след приетата през май на резолюцията от Общото събрание на ООН, която обяви 11 юли за „Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 г.“.
Резолюцията също така осъжда всяко отричане на геноцида в Сребреница и призовава държавите да предотвратят отричането, като се придържат към установените факти, включително чрез своите образователни системи. Приемането на резолюцията е международно признание, което предоставя важна подкрепа на оцелелите, които все още погребват останките на членовете на семействата си, същевременно сблъскващи се с отричане и реч на омразата.
Освен това резолюцията на ООН обръща внимание на провеждането на възпоменателни церемонии по целия свят, в страни, които почитат жертвите и утвърждават истината за геноцида в Сребреница.
В допълнение към многобройните възпоменания в много страни, почит към жертвите беше отдадена на високо ниво в сградата на ООН в Ню Йорк. Международният ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница беше отбелязан и в Обединеното кралство, Ирландия, Белгия, Швейцария, Хърватия и други европейски страни.
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Жозеп Борел и комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархей излязоха със съвместно изявление по повод годишнината от геноцида.
"Геноцидът в Сребреница е един от най-мрачните моменти в съвременната европейска история. Ние призоваваме лидерите да отхвърлят реториката, която води до разделение, и да работят за истина, справедливост, доверие и диалог", пишат те в съвместното изявление.
Председателят на председателството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович положи цветя на мемориала в Сребреница и отдаде почит на жертвите на геноцида.
"Прилагането на Резолюцията за геноцида започна и никой никога повече няма да го спре. Отсега нататък целият свят ще отбелязва Международния ден в памет на жертвите на геноцида. Целта на Резолюцията не е да навреди на някого, а призовава за превенция на геноцида и възпитанието на младите поколения, така че това зло никога да не се повтори на никого“, каза Бечирович.
Отбелязването на геноцида в Сребреница на 11 юли не се провежда официално на държавно ниво в Босна и Херцеговина поради дълбоките политически разделения в страната.
За пета поредна година Съветът на министрите на Босна и Херцеговина не реши да обяви 11 юли за ден на траур. Това предложение беше отхвърлено поради правото на вето на заместник-председателя от Република Сръбска.
Народното събрание на Република Сръбска прие декларация в протест срещу резолюцията на ООН, а президентът на тази административна част на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви, че приемането на резолюцията ще нанесе непоправими щети и ще „отбележи края на Босна и Херцеговина". Той заплаши, че Република Сръбска, където се намира Сребреница, ще се отдели от Босна и Херцеговина.
От друга страна, много местни и международни официални представители подчертават важността на отбелязването на геноцида в Сребреница, тъй като то служи като напомняне за продължаващия ангажимент за изграждане на по-безопасно и по-справедливо бъдеще за всички. Подобни възпоменания ни напомнят за споделената отговорност да се противопоставяме на омразата, нетолерантността и насилието.
Европейският съюз също остава ангажиран да подкрепя инициативи, които насърчават мира и разбирателството между народите, и продължава да работи за гарантиране, че всички извършители на военни престъпления ще бъдат изправени пред правосъдието.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)