ФЕНА: Видимо забавяне в процеса на справяне с миналото в региона на бивша Югославия отчита доклад на комисаря по човешките права на Съвета на Европа

Почти 30 години след войните от 90-те години на миналия век, довели до разпадането на бивша Югославия, е крайно време да се постигне ефективно правосъдие, репарации и истина за жертвите, се подчертава в тематичния доклад на комисаря на Съвета на Европа по човешките права Дуня Миятович, озаглавен „Справяне с миналото за по-добро бъдеще – постигане на справедливост, мир и социално сближаване в района на бивша Югославия“. Това предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
Миятович посочва, че близо три десетилетия след войните, които разкъсаха региона на бивша Югославия през 90-те години на миналия век, е дошло времето за постигане на ефективна справедливост, обезщетения и истина за жертвите. Помирението и социалното сближаване продължават да се изплъзват и дори мирът изглежда застрашен.
„Има видимо забавяне в процеса на справяне с миналото, което съвпада с по-обширен спад в нивото на зачитане на правата на човека и върховенството на закона в няколко страни в региона“, отбелязва Миятович.
Десетилетие след първия Тематичен документ, изготвен от службата на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, настоящият документ анализира постиженията и недостатъците на процесите за справяне с миналото в региона и анализира факторите, които стоят по пътя на по-положителен резултат.
В доклада Миятович обръща внимание на няколко иновативни практики като усилията за осигуряване на наказателна отговорност за военни престъпления и решаването на въпроса с изчезналите лица, на ролята на гражданското общество, което е от решаващо значение за подпомагане на процеса на справяне с миналото чрез застъпничество и иновативни проекти, и специално подчертава значението на справяне със сексуалното насилие по време на войната и за чувствителния към пола подход.
Независимо от напредъка Миятович казва, че наследството от миналото продължава да витае в региона и да се проявява в много процеси на преходно правосъдие в застой или неразрешени дела.
„Почти три десетилетия след края на войните жертвите, свидетелите и заподозрените остаряват и умират, а доказателствата са все по-малко достъпни, времето изтича за постигане на справедливост чрез национално съдебно преследване. Хиляди заподозрени все още не са преследвани. Независимо от това изоставане забавянето на усилията за правосъдие продължава, а националните стратегии спрямо военните престъпления остават неизпълнени“, предупреждава комисарят на Съвета на Европа.
Националните прокурори не са проактивни и често се занимават само със случаи, прехвърлени от други държави, срещу извършители от ниско ниво или срещу извършители, които принадлежат към „другите“ етнически групи. Настоящият климат на отричане на военните престъпления и възхвала на военнопрестъпниците не благоприятства ефективната национална отговорност, отбелязва в доклада Миятович.
Защитата на свидетелите и законите за амнистията остават текущи предизвикателства. Една от ключовите пречки пред правосъдието е минималното или несъществуващо съдебно сътрудничество между определени държави, включително продължаващия им отказ да екстрадират собствените си граждани, които продължават да се радват на безнаказаност понякога чрез притежаване на двойно гражданство на страни от региона.
Това доведе до увеличаване на задочните съдебни процеси, чието въздействие е ограничено по отношение на постигането на справедливост, като се има предвид, че извършителите остават на практика безнаказани.
Миятович също предупреждава, че много цивилни жертви на войната в региона все още не са получили ефективни и адекватни репарации. Нито една от засегнатите държави не е приела всеобхватни програми за обезщетения в съответствие с основните принципи и насоки на ООН относно правото на правна защита и обезщетение.
Някои компенсации са предоставени чрез схеми за социални помощи; те обаче като цяло са по-благоприятни за ветераните и поради различни изисквания изключват много цивилни жертви на войната. В резултат на това ползите се възприемат като избирателни и вместо да признават и почитат еднакво страданието на всички жертви, те подхранват разделение между „нашите“ и „другите“ жертви.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с босненската агенция ФЕНА)