“Най-вероятно Румъния ще се нуждае от седем години, за да намали бюджетния дефицит от 5 до 3 процента от БВП”, каза Болош, цитиран от Диджи24 и Аджерпрес.
Той отбеляза, че този седемгодишен бюджетен хоризонт зависи от това дали рейтинговите агенции ще считат електоралните разходи за устойчиви и ще отложат евентуални понижения.
“Въпреки че ЕС въведе известна гъвкавост поради необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана, помощта за бежанците, подкрепата за фермерите и маршрутите за износ на зърно, свързани с руската инвазия, когато става въпрос за фискални правила, рейтинговите агенции може да не са толкова снизходителни. Румъния, която е обект на процедура за прекомерен дефицит още преди пандемията, има най-ниския рейтинг в категорията „инвестиционен клас“ (препоръчително за инвестиции – б.р.) със стабилна перспектива и от трите рейтингови агенции. Фич насрочи преглед на рейтинга на Румъния следващата седмица”, уточни министърът на финансите.
Правителството, ръководено от Марчел Чолаку, одобри две увеличения на пенсиите за тази година, както и по-високи заплати за учителите и вероятно ще бъде изправено пред натиск да повиши заплатите и на здравния и полицейския персонал, което би означавало нови разходи, коментира Блумбърг. Медията припомня, че миналата година Румъния не е успяла да задържи публичния дефицит под контрол и той е достигнал 5,7 процента от БВП спрямо първоначалната цел от 4,4 процента, въпреки че правителството е одобрило няколко пакета за намаляване на разходите.
“Бюджетният дефицит отдалечи Румъния от амбицията й да се присъедини към еврозоната през следващите години. Докато не тръгнем по ясна траектория на фискална консолидация, присъединяването към еврозоната остава само дългосрочна цел“, каза министърът на финансите Марчел Болош.