Генералният директор на държавната фирма „Хърватски води”: нивото на водата на река Дунав у нас ще бъде над 7 метра

Нивото на водата на река Дунав в Хърватия се очаква да надвиши седем метра, заяви Генералният директор на държавната фирма „Хърватски води” Зоран Джурокович, но увери, че в Хърватия няма да се видят сцени като тези в Централна Европа.
Джурокович, както и директорът на Държавния хидрометеорологичен институт (DHMZ) Иван Гютлер и метеорологът Дуня Мацоко Дървар коментираха пред Хърватската национална радиотелевизия (HRT) в контекста на наводненията в Европа какво може да се очаква в Хърватия и въздействието на климатичните промени.
Нивото на водата на реките в Хърватия Мура, Драва и Дунав се повишават, а в следващите дни се очаква да пристигне и нова водна вълна – очаква се нейният връх да бъде в следващите 7-10 дни, посочва HRT. Най-високо ниво се очаква за река Дунав и там ще бъдат съсредоточени защитните мерки срещу наводненията.
Генералният директор на фирма „Хърватски води” Зоран Джурокович увери, че в Хърватия няма да се видят сцени като тези в Централна Европа. „На входния профил при Батина нивото на река Дунав би трябвало да достигне 750 см. Незабавно ще вдигнем отбранителните линии до +775 см, което беше нивото на Дунав през 2013 г. Нашата практика е нивото на сигурността да бъде малко по-високо от прогнозата, в случай че някои прогнози не се окажат достоверни“, каза Джурокович и добави че има време за подготовка.
Ситуацията по реките Мура и Драва е добра. „На практика сме в края на пиковите натоварвания в района на Мурско Средище и Ботово. Виждаме, че няма да има сериозни нови потоци – те ще бъдат два пъти по-малки от август миналата година“, смята Джурокович.
Директорът на Държавния хидрометеорологичен институт Иван Гютлер каза, че циклонът „Борис” е във финалната си фаза. „Той имаше малко необичайна траектория. Тръгна от района на Средиземно море към Централна Европа и през последните два дни започва да се връща през района на Хърватия към Италия. Вече бавно угасва, така че у нас в следващите дни очакваме „останките” от циклона „Борис”, които вероятно ще донесат бури на места в северната и южната част на Адриатика“, смята Гютлер.
На въпрос дали жителите на хърватското крайбрежие трябва да се страхуват от образуването на циклон над залива на Генуа, Иван Гютлер отговори : „Днес и утре трябва да обърнем внимание на бурята в северната част на Адриатика и на по-силния вятър в южната част на Адриатика. Около четвъртък е възможен нов дъждовен период, но нищо екстремно или притеснително, а температурата бавно ще се повишава и вероятно ще бъде над 20°C през уикенда, поне в района на Загреб“.
„Промените в климата, т.е. всички ефекти, които сега виждаме, са свързани със смущения в атмосферата, както и в цялата биосфера и биосистема и частично са резултат от човешката дейност. Със сигурност има и част, която е следствие от природното влияние, но то е значително по-малко в сравнение с влиянието на човека“, каза метеорологът Дуня Мацоко Дървар от Световния фонд за защита на природата WWF-клон Адрия. „С климатичните промени можем да се борим чрез намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и като се адаптираме. Не бих казала, че сме решили да се предадем и само да се адаптираме. Първоначално говорихме основно за смекчаване на изменението на климата, така наречената митигация, защото в този момент смятахме, че само така можем да направим достатъчно, за да върнем атмосферата в балансирано състояние, тоест до състояние, което имахме през 70-те или 80-те години на миналия век, когато климатът беше най-благоприятен и предсказуем“, каза Мацоко Дървар.
„Все още се надявам, че ще „завъртим колелото назад“, но не вярвам, че ще се случи в обозримо време, тоест в следващите няколко десетилетия. Митигацията със сигурност е в основата на борбата с изменението на климата и ние не сме се отказали от това. Всичко, което се случва обаче, ни принуди да се адаптираме и то по-бързо, отколкото очаквахме", посочи метеорологът Дуня Мацоко Дървар.