Георги Господинов се превежда и трудно, и лесно, каза за БТА румънската преводачка Мариана Манджуля Жатоп

Мариана Манджуля Жатоп е един от най-изявените преводачи на съвременна българска литература на румънски език. „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов са малка част от дългия списък, който включва още творби на Емил Андреев, Иван Станков, Йоанна Елми, Елена Алексиева, Костадин Костадинов и Катя Антонова. 
В интервю за БТА тя споделя, че възприема тази своя дейност като мисия. И желае да запознае румънската публика с колкото се може повече съвременни български писатели. Срещаме се броени дни преди участието на България като почетен гост на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ. 
„Румънската публика ще има възможност да се запознае на живо с изтъкнати български творци. Да се надяваме, че тези срещи ще са други мостови през Дунава, които ще позволят на нашите литератури да се сближат и опознаят по-добре. На мнение съм, че художествените преводи са свързващ елемент между народи, култури, поколения и надхвърлят границите, за да предават идеи и ценности“, обяснява Мариана Манджуля Жатоп. 
Тя припомня, че още преди 1989-а година на румънски език са преведени творбите на голям брой значими български писатели, сред които като Петко. Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Радичков, Павел Вежинов, Блага Димитрова и много други. Но преходът се оказва труден период  за творците и за издателствата от двете страни на Дунава. 
„Имаше няколко години на затишие между нашите две литератури, но след 2000 г. нещата потръгнаха от двете страни на Дунава. На българския книжен пазар се появиха книгите на Мирча Картареску в изключителния превод на Иван Станков. Лора Ненковска и Ванина Божикова преведоха редица румънски съвременни писатели като Андрея Расучану, Богдан Александру Станеску, Матей Вишниек, Клаудиу Комартин, Симона Попеску, Елена Владаряну. Румяна Станчева запозна българския читател с творбата на Габриела Адамещяну. И в Румъния започнаха да се превеждат значими съвременни български автори като Георги Господинов, Емил Андреев, Иван Станков, Иван Христов, Аксиния Михайлова, Надежда Радулова. Но има още място за много други изключително добри български автори, които заслужават да се преведат“, убедена е Мариана Манджуля Жатоп.
Според нея интересът към съвременната българска литература у румънския читател се засилва особено, след като романът „Времеубежище“ на Георги Господинов получава международната награда „Букър“. 
„Книгата излезе на румънския пазар седмица преди награждаването и това бе чудесно съвпадение. Не се и съмнявам, че румънските читатели очакват с нетърпение и емоция двете срещи с българския писател, първата от които ще се проведе под форма на диалог с известния румънски писател Мирча Картареску“, допълва тя.
Според Мариана Манджуля Жатоп интересът на румънската публика към творбите на Георги Господинов, но и на други съвременни български писатели, се дължи на сходния исторически, социален и културен фон.
„Преработката на комунистическото минало и темата за „паметта срещу забравата“ са ключови. В румънските, както и в българските произведения има силен фокус върху индивидуалната и колективната памет, както и върху проблемите на идентичността след прехода. И в българската, и в румънската литература се забелязва силна тенденция към преосмисляне на живота през социалистическия режим. Достатъчно е да дадем като примери произведенията на Мирча Картареску и Георги Господинов. И в преработката на миналото двамата писатели си приличат, чрез употребата на алегории и митове, метафори и фолклор“, обяснява преводачката.
Тя смята, че светът, представен от Георги Господинов, е особено близък и значим за румънските читатели, родени преди падането на комунизма. Но не само. 
„Мисля, че тази фикционална реконструкция на Вселената на спомена може да докосне и публиката, родена след 2000-та година, защото писателят, макар понякога да си играе, приема сериозно ролята си на разказвач, на архивар на колективната памет. И как да не се харесва Господинов, който умее да разказва толкова хубаво, чувствително и интелигентно, плътно и лирично. Читателят става скъп довереник на разказвача. И има още нещо при него, умението да съчетае българското с универсалното. Смятам, че това е една от причините на неговия световен успех“, коментира Мариана Манджуля Жатоп. 
Питам я трудно ли се превежда Георги Господинов. Еднозначен отговор няма.
„Господинов се превежда и трудно, и лесно. Той обича да създава думи и това затруднява преводачите. Той обича да вкарва в своите текстове стихове от различни поети, да прави препратки към други писатели (които трябва да разпознаем), обича да води преводачите си (и читателите) в известни лабиринти, така че трябва да внимаваме да намерим изходите“, обяснява преводачката. 
На въпрос какви мисли и емоции са я вълнували, докато е превеждала „Градинарят и смъртта“, роман който ще бъде представен на румънски език на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, Жатоп отговаря, че това е емоционална, поетична и изпълнена със смисъл книга.
"Mакар че това е най-личният роман на българския писател, той е и най-универсалният – роман, който ни доближава до човека Господинов, сближава ни с него и в същото време сближава помежду ни нас, неговите читатели. Много хора признават, че са плакали, четейки книгата, аз обаче не съм, въпреки твърде сходните преживявания, свързани с болестта и смъртта на собствения ми баща. На няколко места ми се насълзиха очите, стегна ми се сърцето. Но е имало и пасажи, на които съм се усмихвала. За мен се оказа книга-утеха, книга-лечение. Защото всъщност това не е книга за смъртта, а за живота, който трябва да се цени“, отбелязва тя.
Разговорът става още по-личен, когато заговаряме за връзката на Мариана Манджуля Жатоп с България отвъд литературата. 
„Аз съм рожба на българо-румънската дружба. Моят баща, румънец от Плоещ, бе изпратен от румънската държава през 1955 г. да следва Българска филология в Софийския университет, за да продължи по-нататък кариера в дипломацията. Това обаче не се случи, защото още първата година като студент се влюбва в Жозефина Симова, хубава и умна българка от София. През 1959 г. има сватба, а аз се появявам на 1 септември 1960 в Плоещ, Румъния“, разкрива тя.
До 25-годишна възраст прекарва летните си ваканции в София и околностите, пътува из България от запад на изток, от север на юг. 
„Познавам България доста добре, била съм на много места и навсякъде ми е харесало. Въпреки че не съм родена в София, смятам я като роден град, винаги ще я свързвам с моето детство, с баба и дядо, с голямата и хубава рода от честни и работливи хора, с ливадите на Борово (върху които днес се издигат високи и гъсти сгради от двете страни на бул. „България“), с изкачванията по Витоша, по Морените. Обичам и южния бряг на Черно Море, но тъй като съм повече градско момиче, привлича ме и старият Пловдив“, споделя тя. 
Не крие, че обича и българските манджи. 
„Сега се сещам за таратора, за мешаната скара със салатка до нея, но винаги ще нося в себе си миризмата на печени чушки и ще имам пред очите си светло зелената продълговата чушка, която баба приготвяше за следобедна закуска с пълнеж от краве сирене, в което се отпечатваха следите от зъбите ми когато отхапвах“, спомня си Мариана Манджуля Жатоп. 
Българската нишка продължава и в професионалната й кариера. 
„Още като ученичка обичах да уча чужди езици и беше някак си нормално да кандидатствам във Факултета по чужди езици и литератури към Букурещкия университет. Завърших българска и английска филология, пет години преподавах английски език в Гюргево, а през 1990 г. се появих на конкурс за асистент, специалност „Съвременен български език и старобългарски“. През 1998 г. защитих докторска дисертация, после станах главен асистент, доцент и така стигаме до 2023 г., годината на моето пенсиониране“, разказва Мариана Манджуля Жатоп.
Била е титуляр на „Теоретичния и практическия курс по съвременен български език“, както и на редица други дисциплини: Румънско-български лексикални интерференции, Българските говори в Румъния, История на България, Старобългарски и румънска редакция на църковнославянския език, а в рамките на магистърската програма по Балканистика е преподавала Имагология и Елементи на балканското езикознание. Автор е на пет книги по българска морфология и лексикология и на три румънско-български разговорника. 
„Въпреки моето специализиране като лингвист, никога не съм загубила контакта с литературата, била тя световна, румънска, или българска“, казва на финала Мариана Манджуля Жатоп.