Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина съобщи, че анулира резултатите от гласуването на предсрочните президентски избори в Република Сръбска в общо 136 избирателни секции. Очаква се комисията да обяви дата за повторно гласуване.
"Потвърдено бе, че е имало незаконни дейности и фалшифициране на подписи, нередности в работата на изборните комисии. ЦИК преброи гласовете потворно и бе потвърдено, че са били добавяни гласове за единия кандидат и са отнемани от другия. Потвърдено е, че 908 лица са гласували без валиден документ", каза говорителят на ЦИК Мишо Кръстович, цитиран от босненската редакция на регионалната телевизия Ен1.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември. Те бяха насрочени, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик замени присъдата затвор с парична глоба, както допуска босненското законодателство.
При преброени 100 процента от гласовете победител на изборите излезе кандидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНДС) Синиша Каран с 50,39 от гласовете, или 222 182 гласа. На второ място остана кандидатът, подкрепен от основната опозиционна Сръбска демократическа партия (СДС), Бранко Блануша, който получи 48,22 процента, или 212 605 гласа.
Членът на ЦИК Желко Бакалар посочи, че е възможно фалшифицираните гласове да са достатъчно много, за да бъде различен резултатът от изборите при повторно и законно гласуване.
Председателят на управляващия СНСД Милорад Додик обвини ЦИК в политическа пристрастност и заяви, че с това решение са били унизени избирателите.
"Сега разпалихте ината ни, в тези дни ще опитаме да докажем на хората, които трябва да излязат на изборите, че са достойни и важни и вие сте предложили възможност на тези избирателни секции да покажат какво е Република Сръбска и за кого Република Сръбска гласува. На края на този цикъл Каран ще имат разлика от 15 хиляди гласа", каза Додик.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.