Годишнина от смъртта на генерал-майор Константин Каварналиев бе отбелязана край Дойран

С химните на България и на Република Северна Македония край паметника на генерал-майор Константин Каварналиев край Дойран бе отбелязана 111-ата годишнина от смъртта на българския офицер, загинал по време на Междусъюзническата война.
За отдаване на почит на Каварналиев пристигнаха о.р. генерал-лейтенант Димитър Илиев - директор на Дирекция "Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание" в Министерството на отбраната, бригаден генерал Пламен Йорданов, зам.-командир на Сухопътни войски, капитан първи ранг Вълчо Атанасов, зам.-началник на Висшето военоморско училище (ВВМУ) " Никола Вапцаров", полк. Георги Георгиев, началник на Централно военно окръжие, посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, генералният консул в Битоля Николай Димитров, военният и помощник-военният аташе на България в Северна Македония подполковник Асен Ламбев и майор Диан Динев, представители на дипломатическите ни мисии в страната, представители на Министерството на отбраната, курсанти от ВВМУ и представители на българската общност в Република Северна Македония. 
"Безстрашен до саможертва, извършил подвиг, подобен на този на Ботев. Герой, превърнал се в стълб на българската военна слава" - така определи Каварналиев посланикът на Република България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, който припомни, че като млад дипломат, преди 18 години, е написал първата нота за възстановяване на паметника на българския офицер.
През 1966 година паметникът е взривен, а останките от него още стоят наблизо, обрасли в трева и тръни. В продължение на 13 години българската държава прави опити да възстанови паметника. Проф. Божидар Димитров прави копие на оригиналния монумент, което в момента е поставено в Шумен, а високият 7,5 метра паметник от бял камък е възстановен на лобното място на Каварналиев през 2019 година в присъствието на тогавашните премиери на България и на Република Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. Всяка година от тогава на тази дата на лобното място на ген. Каварналиев се отбелязва годишнината от смъртта му.
"Черешова задушница е ден за упокой на всички и да си спомним, че Каварналиев е не само офицер, а и спасител на мирно население. Изправя се с 3000 човека срещу 42-хилядна армия, за да спаси бежанците, които идват от селата на Костурско и Леринско и се изтеглят към Бъргария. Докато ние почитаме героите, те продължават да са живи", посочи в словото си посланик Ангелов.
"Почитаме днес Константин Каварналиев - образцовия офицер, който със своята честност, прямота и бащинско отношение спечелил сърцата, почитта и уважението на българските войници. Именно тук почитаме неговото дело, саможертвеност, неговия свят подвиг в името на българския народ, на Родината", каза бригаден генерал Пламен Йорданов.
Свещеник от Струмишката епархия на православната църква на Северна Македония отслужи панихида в памет на Каварналиев и загиналите български воини. Венци и цветя на паметника бяха поднесени от името на Министъра на отбраната на България, на Началника на отбраната, на Посолството на страната ни в Северна Македония и на Генералното консулство в Битоля, Централно военно окръжие, както и от името на българските сдружения в Северна Македония.
Константин Каварналиев е български офицер, загинал край Дойран по време на Междусъюзническата война. През Междусъюзническата война е назначен за командир на бригада от 3-та Пехотна балканска дивизия, с която се сражава три дни, за да бъде дадена възможност на населението на Кукуш да се изтегли, без да даде жертви. След оттеглянето на хората и опожаряването на Кукуш гръцката армия тръгва към Дойран и боевете започват там. Полковник Каварналиев разполага само с 3000 бойци срещу 42 000 гръцка армия и сам влиза в боя. Позицията е удържана, но той е ранен в крака, а куршумът разкъсва важна артерия. Каварналиев умира от раните си на 23 юни 1913 г. и посмъртно е произведен в звание генерал-майор. 
Погребан е в скромен, набързо приготвен гроб сред свои войници на един от хълмовете между Дойран и Валандово. През 1916 година командването на Девета пехотна Плевенска дивизия решава да издигне паметник на лобното място на Каварналиев. Паметникът е открит с  реч от подполковник Дрангов.
Освен генерал-майор Каварналиев на това място са погребани и петима войници, загинали по-късно - през Първата световна война.