Сред гражданите на Северна Македония преобладава схващането, че правителството на страната има по-голямо влияние върху парламента, отколкото парламентът осъществява ефективен контрол върху изпълнителната власт, сочи изследване на Института за демокрация „Societas Civilis“, според което работата на парламента в Скопие получава средна оценка 2,7 по скала за оценяване от 1 до 5.
Темите, които гражданите са запомнили от работата на парламента през 2025 г., са били дебатът в Постоянната парламентарна комисия за защита на правата и свободите, свързан с трагедията в Кочани, както и дискусиите, свързани с актуализацията на бюджета за 2025 г. и бюджета за 2026 г., общественият дебат на тема „Защита на децата и младежите от вредните ефекти и последици от тютюнопушенето“ и дебатите, свързани с доклада на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на Северна Македония, показва изследването.
Повече от половината от анкетираните смятат, че парламентът на Северна Македония не е достатъчно отворен за обществеността, а голяма част от гражданите не са контактували с депутат и не знаят кой е народен представител от техния регион.
„Съществува трайно схващане, че депутатите представляват предимно личните си интереси и интересите на партийните кръгове, докато интересите на гражданите остават в периферията. Депутатите се възприемат като недостатъчно активни в застъпничеството си по местни или въпроси в интерес за гражданите“, се казва в изследването.
Гражданите смятат, че в парламентарните дебати преобладава конфронтацията, малък процент от анкетираните смятат, че аргументите на опонента се вземат предвид, а желанието за компромис между партиите е ограничено.
„Ниските проценти на положителни отговори показват, че гражданите продължават да имат ограничено доверие в междупартийната комуникация като основа за вземане на качествени решения“, се казва в анализа на изследването, в което 64 процента от анкетираните смятат, че в дебатите често се използва език, който омаловажава и очерня опонента.
Най-често за работата на парламента гражданите се информират от частните телевизии, но в сравнение с 2025 г. използването им като източник на информация е намалял от 34 на 25 процента, наблюдава се увеличение на информацията, получена чрез интернет и социалните мрежи, която от 18 процента през 2025 година, през 2026 г. е нараснала на 22 процента, а сайтовете запазват потреблението си като източник на информация (17 процента и в двете изследвания).
Изследването е проведено от 27 февруари до 10 март 2026 г., чрез лични интервюта между 1002 респонденти над 18-годишна възраст в цялата страна.