Гърция е един от значителните получатели на финансиране по кохезионната политика на ЕС още от началото ѝ в края на 80-те години на 20 в. През годините тя е изградила механизмите, които ѝ позволяват да усвоява своевременно европейските ресурси, казва в подкаст на Гръцката фондация за европейска и външна политика (ЕЛИАМЕП) д-р Йоргос Андреу, преподавател по европейски политики в Департамента по политически науки на Солунския университет „Аристотел“.
Значението, което Атина отдава на кохезионната политика за развитието на регионите и на страната като цяло, беше подчертано и през декември миналата година на форум в Атина, посветен на перспективите на кохезионната политика след 2027 г. На събитието главният секретар по публичните инвестиции и националната стратегическа референтна рамка Димитрис Скалкос отбеляза, цитиран в сайта на гръцкото министерство на националната икономика и финансите, че „началото на всеки дебат за бъдещето на кохезионната политика трябва да бъде изричното потвърждение на ролята ѝ като основен инструмент за икономическата, социалната и териториалната кохезия на европейските региони“ и че „тежестта трябва да се постави върху резултатите и в по-малка степен върху процедурите“.
От своя страна министърът на икономиката и финансите Костис Хадзидакис заяви, че фокусът на кохезионната политика трябва да бъде поставен върху три основни предизвикателства за целия европейски континент: конкурентоспособността, миграцията и демографските проблеми и по-конкретно примиряването на семейния и професионалния живот.
Необходимостта от фокус върху резултатите, а не само върху процедурите, се отбелязва и от Йоргос Андреу в цитирания подкаст. Той казва, че „не трябва да отъждествяваме темата за процента на усвояване на фондовете с въпроса за ефективната реализация на проектите, защото едно е дали някой може да „похарчи“ законно и без да нарушава някакво правило, да усвои и законно да се разпореди с ресурсите, с които разполага, а друг въпрос е колко ефективен е този разход“. Според Андреу в течение на времето Гърция е изградила капацитета да усвоява своевременно ресурсите, но темата за действителната полза от дейностите стои, като сред причините за проблемите изследователят вижда от една страна административната централизация, а от друга – административната раздробеност, която засяга негативно координацията между заинтересованите структури.
Той отбеляза, че в настоящия етап гръцкото правителство е било изправено пред множество предизвикателства, сред които завършването на проектите от предишния програмен период 2014 – 2020 г., подготовката и началото на реализацията на Плана за възстановяване и чак на трето място – планирането на новия програмен период. Според Андреу е практически невъзможно и трите цели да бъдат постигнати едновременно, затова реализирането на новата национална стратегическа референтна рамка е отишло на заден план и дейностите по проектите по същество започват от тази година.