Гърция и Кипър потвърдиха ангажимента си към електропреносния интерконектор между двете страни, конкретните решения обаче все още предстоят

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидис потвърдиха днес в Атина интереса и политическия ангажимент на Гърция и на Кипър за реализацията на проекта за електропреносен интерконектор между тях, съобщи гръцкото икономическо издание „Нафтемборики“.
Според съобщение на кипърското президентство Христодулидис е информирал Мицотакис за решенията на кипърското правителство от вторник и е потвърдил политическия ангажимент на Кипър да се включи в акционерния капитал на проекта възможно най-скоро, след като завърши проучването и учредяването на дружество със специална цел, за което трите страни, които ще бъдат свързани - Гърция, Кипър и Израел - са в напреднал етап на преговори.
В решението на кипърското правителство от 17 септември се казва, че Кипър ще осигури по 25 млн. евро годишно за проекта в продължение на период от пет години, но не се споменава изрично, че те ще бъдат насочени към акционерния капитал, което предизвиква известно раздразнение в Атина, отбелязва Ройтерс.
Така нареченият Great Sea Interconnector трябва да свърже Гърция чрез Кипър с Израел, както и енергийните системи на Европейския съюз и на Близкия изток.
Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС. При завършване на проекта това ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.
Проектът обаче се сблъсква с противоречия между участниците, главно около гаранциите за приходите на изпълнителя с оглед на геополитическия риск за изпълнението му. Кабелът преминава през акватория, за която Турция претендира като част от своя континентален шелф въпреки възраженията на Гърция. През юли италианският кораб „Йеволи Релуме“, извършващ проучвателни дейности във връзка с интерконектора в района на гръцките острови Касос и Карпатос в югоизточната част на Егейско море, беше пресрещнат от пет турски военни кораба.
Ройтерс коментира, че проектът е източник на необичайни противоречия между Гърция и Кипър, които иначе обичайно са в близка координация и съгласие по подобни стратегически въпроси. Кипър се въздържа да даде гаранции за жизнеспособността на проекта, а Гърция иска споразумението да бъде постигнато бързо. Особено твърда беше позицията на кипърския енергиен регулатор, който отказа да даде гаранции и заяви, че кипърските потребители не трябва да бъдат натоварени със загубите, които би могло да възникнат заради евентуални пречки от турска страна.
По сведения на кипърското издание „Филелефтерос“ обаче кипърската страна е информирала днес гръцката, че дискутираните промени в регулаторната рамка ще бъдат направени още утре от кипърския енергиен регулатор. Промените ще включват отстъпване на приходи в полза на интерконектора за покриване на разходи в етапа на изграждането му. Това ще предполага увеличаване на цената на електроенергията с малък процент, който ще бъде покрит от държавна субсидия и с който ще се финансира сумата от 125 млн. евро, разпределена в петгодишния период 2025- 2029 г. Другото решение ще се отнася до удължаване на периода, през който ще бъде предоставен увеличен процент на доходност на капитала (premium WACC), от 12 на 17 години. Все още остават обаче въпроси, които трябва да бъдат разрешени съвместно от двете правителства и двата енергийни регулатора.
Кабелът би помогнал на Кипър да преодолее енергийната си изолация от останалата част на ЕС, но гръцкото издание „Икономикос тахидромос“ вижда в пречките и възможна намеса на производителите на електроенергия в самия Кипър. Нуждите на острова в момента се осигуряват основно от дизелови генерационни мощности и сравнително малък дял на възобновяемите енергийни източници (около 25 процента), поради което цената на електроенергията на едро там възлиза на около 200 евро за мегаватчас, а потребителите плащат една от най-високите цени в ЕС от 33 евро за мегаватчас.