Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се противопостави принципно на участие, твърдейки, че органът е създаден, за да заобиколи Организацията на обединените нации, и действа с дневен ред извън рамките на Резолюция 2803/25 на Съвета за сигурност на ООН, която се отнася за активирането на мирния план за Газа, отбелязва "Катимерини".
Дилемата на Атина произтича от факта, че заседанието на 19 февруари е тясно фокусирано върху втората фаза на плана и следователно попада в тематичния обхват, за който е създаден съветът, което потенциално оправдава гръцко участие, пояснява изданието. Длъжностни лица обаче отбелязват, че дискусиите често са се отклонявали от курса преди.
Решението носи дипломатическа цена и в двата случая. Един отказ, въпреки многократните покани, би раздразнил Белия дом. Приемане вероятно не би се харесало на Германия и Франция, които, заедно с Испания, поддържат по-твърда позиция по въпроса.
Добре информирани източници описват Италия като "барометър". Досега Рим балансира силните лични връзки на премиера Джорджа Мелони с президента на САЩ Доналд Тръмп с централната си роля в Европейския съюз. Италия е и средиземноморска страна, която задълбочава сътрудничеството си с Турция, което придава на позицията ѝ регионално значение за Атина, отбелязва "Катимерини".
Освен Гърция, покани бяха отправени към Кипър, Германия, Франция, Испания, Италия и Швеция. В рамките на ЕС само Унгария и България отговориха положително от самото начало - ход, който изненада официалните лица в Брюксел, припомня гръцкото издание. Турция се очаква да бъде представена във Вашингтон и е считана за партньор на САЩ в усилията за преструктуриране на баланса в Близкия изток и по-широкия регион.
Мицотакис планира да присъства на среща на върха за изкуствения интелект в Индия от 19 до 20 февруари, но официални лица казват, че плановете могат да се променят, ако посещението във Вашингтон бъде сметнато за необходимо, посочва в заключение "Катимерини".