Гърция през 2025 г.: Стачки, протести и привидна политическа стабилност

През изминалата година Гърция беше обзета от няколко сериозни вълни на социално недоволство, провокирани от различни икономически и обществени проблеми. И докато стачките и демонстрациите не са изключение в живота на южната ни съседка, мащабът им беше по-значителен от това, с което сме свикнали. На този фон обаче прави впечатление обстоятелството, че обществената енергия поне на този етап не изглежда да предизвиква особени размествания в разпределението на силите между политическите партии в страната.
Стотици хиляди хора участваха в демонстрации в цяла Гърция на 28 февруари – втората годишнина от катастрофата между два влака в прохода Темпе край Лариса през 2023 г., която отне живота на 57 души, предимно младежи. Според оценки на полицията само в Атина в протеста са участвали над 170 хиляди души, а в цяла Гърция – около 325 хиляди.
Ден по-рано беше представено заключението от разследването на причините за трагедията, в което, наред с човешката грешка, беше посочено и забавянето на въвеждането на автоматизираната система за управление на движението на влаковете. Според демонстрантите обаче разследването не достига до цялата истина и отговорност за смъртта на жертвите.
Демонстрациите бяха придружени и от обща стачка, а опозицията внесе вот на недоверие срещу правителството на дясноцентристката Нова демокрация, който обаче завърши без успех.
Вълненията около годишнината на катастрофата още не бяха отшумели, когато стана известно, че Европейската прокуратура е започнала разследване срещу 100 лица, обвинени, че неправомерно са получили субсидии за несъществуващи пасища.
През следващите месеци скандалът около гръцката агенция за земеделски плащания ОПЕКЕПЕ постепенно се разрасна, а влиятелният министър на миграцията и убежището Макис Воридис, бивш министър на аграрното развитие, беше принуден да подаде оставка. Разследванията разкриха злоупотреби за десетки милиони евро, десетки бяха задържани, а част от тях – осъдени за злоупотребите.
И докато скандалът се развиваше през голяма част от годината, в края на ноември той навлезе в остра фаза с избухването на масов протест на земеделските стопани, които не успяха да получат субсидиите си своевременно заради проверките в ОПЕКЕПЕ. През целия декември автомобилният транспорт в Гърция беше значително затруднен и на моменти дори възпрепятстван от блокадите, които фермерите организираха на редица ключови места по пътната мрежа, сред които и на гранични пунктове, включително на границата с България.
На няколко пъти Гърция беше блокирана през изминалата година и от общи стачки. Най-мащабната от тях беше на 14 октомври, като в нея се включиха служители както от публичния, така и от частния сектор. Тя беше насочена срещу законопроект, който позволява на работодателите да удължават при определени условия работния ден до 13 часа. Също така предвидените разпоредби позволяват на работодателите по-голяма гъвкавост при краткосрочно наемане на работници. По-рано национални стачки имаше и на 28 август и на 1 октомври, а заетите в различни сектори на икономиката стачкуваха по различни поводи няколко пъти през годината.
И докато засиленото обществено напрежение създаде усещането за разклащане на подкрепата към управляващото дясноцентристко правителство на премиера Кириакос Мицотакис, изглежда, че гръцката опозиция не успява засега да предложи на обществото убедителна алтернатива. В обобщение на социологическите проучвания от началото до края на 2025 г., съставено от гръцката секция на Си Ен Ен, се посочва, че подкрепата за управляващата партия в анкетите на различните агенции в началото на годината е била около 29 процента, а към края ѝ – пак толкова. Дори проучванията отчитат известно повишаване на подкрепата за Нова демокрация в сравнение с изборите за Европейски парламент през 2024 г., когато тя получи 28,3 процента от гласовете.
Основната опозиционна сила, лявоцентристкото движение ПАСОК, през годината не успя да свие двуцифрената преднина на Нова демокрация. След известен подем в началото на годината до около 17 процента подкрепа, през април ПАСОК отстъпи до около 13 процента от потенциалните гласоподаватели и дори изпадна на трета позиция в предпочитанията им след донякъде изненадващия възход на евроскептичната лява партия „Курс на свободата“, предимно около демонстрациите за годишнината от катастрофата в Темпе. По-късно ПАСОК върна второто си място и се стабилизира на около 14 процента, без обаче да се очертава като сериозен съперник на управляващите за водещото място в гръцката политика.
Като печеливши от развитията през годината се очертават „Курс на свободата“ и крайнодясното „Гръцко решение“, които трайно получават около 10 процента в предпочитанията на гърците и изпреварват традиционно силната Гръцка комунистическа партия, която събира подкрепа от около 8-9 процента.
През годината продължи сривът в някогашната управляваща лява партия СИРИЗА, която вече може да разчита на подкрепата на едва около 6 процента от избирателите.
Проучванията показват, че промяна в картината могат да донесат три фигури, които обаче засега не са заявили категорично политическите си намерения.
Първият кандидат да разбърка картите в политическата колода в Гърция през следващата година е бившият премиер в периода 2015-2019 г. и бивш лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас. След като плати политическата цена за двете последователни поражения на парламентарните избори през 2019 и 2023 г., той прекара две години сравнително далеч от епицентъра на обществения живот. През октомври обаче Ципрас излезе от парламента, а в началото на месеца представи мемоарната си книга „Итака“ и намекна, че е възможно да участва в създаването на нова партия. Проучванията показват, че е възможно личната харизма на Ципрас да е по-силна от подкрепата за СИРИЗА и през последните месеци дават на евентуална нова негова партия възможна подкрепа между 10 и 30 процента, като последните анкети в края на годината поставят изборния ѝ потенциал между 18,7 и 23,2 процента.
Друга фигура, която има възможност да промени политическия пейзаж, е бившият премиер (2012-2015 г.) и бивш лидер на Нова демокрация Андонис Самарас. Той е особено влиятелен в дясноконсервативното крило на Нова демокрация, но през ноември напрежението между него и настоящия премиер Кириакос Мицотакис, което никога не е било тайна, достигна до разрив и Самарас беше отстранен от парламентарната група на управляващата партия. Проучванията обаче показват, че евентуална партия на Самарас хипотетично би могла да събере подкрепа между 10 и 16 процента – сценарий, който не е съвсем невероятен, доколкото Самарас има история на отцепничество, след като през 1992 г. напусна правителството и Нова демокрация, предизвика падането на правителството на Константинос Мицотакис, баща на днешния премиер, и основа партията „Политическа пролет“.
Третата личност, която потенциално би могла да предизвика сериозни промени в политическия пейзаж, идва от съвсем други кръгове. Става въпрос за Мария Каристиану – 52-годишна педиатърка, която попадна под прожекторите заради една своя лична трагедия. Нейната 19-годишна дъщеря Марти загина в железопътната катастрофа в Темпе на 28 февруари 2023 г., а Мария Каристиану постепенно се превърна в централна фигура в движението, оглавено от роднини на жертвите, което държи отговорни всички основни партии за трагедията. Самата Каристиану в средата на декември, цитирана от „Прото тема“, остави отворена възможността движението за справедливост за жертвите от Темпе да прерасне в политическа партия. Според проучванията, цитирани от Си Ен Ен, потенциално подобна партия би могла да привлече дори над 30 процента от гласоподавателите.