Тя припомня, че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви по време на видеоконферентен разговор с лидери от ЕС и НАТО, че „по отношение на въпроси на суверенитета и териториалната цялост решения може да вземе само Украйна“.
За гръцката страна дебатът за начина, по който ще бъдат взети решения за Украйна в тази решаваща обстановка, изобщо не е теоретичен, нито става въпрос само за формално придържане към установените практики и принципите на международното право, пише коментаторът и допълва, че дискусията засяга чувствителни параметри на гръцките „национални теми“ (в които обикновено се включват кипърският въпрос и отношенията предимно с Турция – б.ред.).
Процесът, наложен от американския президент Доналд Тръмп, би могъл да създаде прецедент с непредвидими последствия. Гръцки дипломатически източник е отбелязал, че Атина още от самото начало е побързала да отбележи, че границите не може да бъдат променяни със сила и че само Украйна може да взема решения за територията си.
Не са малко онези, които се опасяват за отражението, което би могъл да има този процес върху кипърския въпрос, ако на Украйна бъде наложено решение със сила, а не на основата на международните принципи и международното право, доколкото в Кипър от десетилетия от турска страна се полагат усилия за налагане на окупацията на територии като свършен факт, пише в статията.
Същевременно Атина се безпокои, че в случай на подобно развитие по украинския въпрос ще се засили всякакъв вид ревизионизъм, а гръцката страна многократно е призовавала за мерки срещу „ревизионистичния подход“ на Анкара през последните години.
Освен това отслабването на ролята на Европа при формирането на новия баланс на силите също безпокои Гърция. В геополитическо отношение в този момент Брюксел не демонстрира способност да играе централна роля и да се намесва в развитията на институционално равнище. Преговорите засягат една война в „двора на Европа“, а на тях Старият континент е представен избирателно и на основата на лични симпатии, а не на институционално равнище, коментира публикацията и заключава, че „всичко това създава един изключително сложен и променлив пейзаж, който обяснимо предизвиква безпокойство и опасения, особено със засилването на логиката, която води до решения извън признатите международни рамки“.