От присъстващите 287 депутати 267 гласуваха за спиране на финансирането на партията, на която гръцкият Върховен съд забрани да участва в изборите за Европейски парламент миналия юни. Петнадесет депутати гласуваха против, а петима се въздържаха.
„Ние не дължим нито едно евро на държавата или на банките, за разлика от ПАСОК (опозиционното лявоцентристко движение) и Нова демокрация ( управляваща дясна партия)“, заяви лидерът на партията Василис Стингас пред парламента, обвинявайки големите партии, че искат да „заглушат всеки свободен патриотичен глас“.
Около 450 000 евро държавни средства предстои да бъдат разпределени на партиите, като част от тях трябваше да отиде при „Спартанци“, отбелязва гръцкото издание „Катимерини“.
"Спартанци" участваха в парламентарните избори в Гърция за първи път през юни 2023 г., като спечелиха 12 места в парламента от общо 300.
През април 2024 г. гръцката прокуратура повдигна обвинения срещу 11 депутати, избрани от листата на „Спартанци“, за изборни измами на вота през 2023 г. с мотива, че депутатите са участвали в изборите под ръководството на осъдения Илиас Касидиарис - бивша водеща фигура в неонацистката групировка "Златна зора", който е в затвора.
Откакто аферата избухна, седем депутати напуснаха партията и вече са независими, а „Спартанци“ вече имат само петима депутати в парламента.
Илиас Касидиарис и гръцки адвокат също са обвинени по случая.
Илиас Касидиарис беше осъден през 2020 г. на 13 години затвор за това, че е членувал в „престъпна организация“ след процес срещу 67 ръководители и членове на тази неонацистка организация.
„Златна зора“, която почти изчезна от гръцката политическа сцена след възход, дължащ се на финансовата криза миналото десетилетие и благодарение на която влезе в парламента, беше замесена в убийството през 2013 г. на рапъра антирасист Павлос Фисас.