Един от спорните моменти в закона е разпоредбата, която разрешава удължаване на работния ден до 13 часа. Това може да се случва в до 37 дни годишно, а законът защитава от уволнение работници, които откажат да полагат извънреден труд.
Въпреки това опозицията разкритикува правителственото предложение и определи реформите като анахронични и в противоречие с европейската тенденция за намаляване на работното време.
На законопроекта се противопоставиха и синдикатите, които организираха две общонационални стачки в протест срещу него през този месец.
Законът също така дава на работодателите повече гъвкавост по отношение на краткосрочните трудови договори.
Освен това се въвежда възможност за четиридневна работна седмица при споразумение за това между работника и работодателя.