В началото на този месец Съдът на Босна и Херцеговина поиска от Интерпол да включи Додик в списъка си с издирвани лица, но организацията отхвърли искането на Сараево. Според наличната информация Интерпол е решил така, като се е позовал на член 3 от своя устав, който забранява намеса в случаи, които имат „политическа, военна, религиозна или расова основа“. Съдът повторно изпрати искането си в средата на месеца.
И този път Интерпол отхвърли искането на босненския съд по същите причини.
На 26 февруари президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, както и на председателя на парламента Ненад Стевандич и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.