Иван Ланджев е единственият български участник в международното бизнес и технологично събитие "Impact Bucharest" в румънската столица

Иван Ланджев е единственият български участник в международното бизнес и технологично събитие "Impact Bucharest", което се провежда днес и утре в румънската столица и събира на едно място над 200 лидери от цял свят, включително бившата първа дама на САЩ Мишел Обама. Сънародникът ни се включи в панел, посветен на креативността и бе представен от модератора като известен поет, писател и творчески директор на рекламната агенция guts&brainsDDB.
„Мисля, че винаги ще има хора, които ще се интересуват от истории, раказани от други хора. Това е вечна верига. От самото начало. Като първото събиране около огъня, като първите пещерни рисунки. Оставяш нещо, което другите хора да видят. И това е вечна, несвършваща верига“, каза пред публиката Иван Ланджев.
В рамките на панела той сподели още, че не се притеснява от изкуствения интелект.
„Мисля, че в някакъв смисъл ще бъде като с колите. Разбира се, че колите се движат по-бързо от хората, но все още искаме да знаем кой е най-бързият човек в света, все още следим състезанията на Олимпийските игри“, аргументира се Иван Ланджев.
По време на дискусия с другите участници в панела българинът разкри, че ако засягаш реални чувства и ситуации от живота на човека, рекламата ще е успешна, а продуктът ще се продава.
Ето какво още сподели Иван Ланджев в интервю за БТА веднага след участието си.
Господин Ланджев, какво е усещането да сте единственият българин на такова знаково събитие?
Досега не съм го приел по този начин, в този контекст. Аз съм просто още един от участниците, които идват тук отвсякъде. Разбира се, това, че съм българин, си го нося където и да е със себе си. Щастлив съм, че мога да представям България тук, мога да представям компанията, в която работя, и някъде там, на последно място, и себе си.
Идвал съм и преди в Букурещ, няколко пъти, във връзка с работата си в рекламата. Винаги обичам да се връщам тук. Букурещ е доста оживен град. В някои отношения, заради злощастното си комунистическо наследство, прилича доста на София, но в други отношения е по-оживен. Той е и по-голям, нормално е.
А какво е да подгрявате бившата първа дама на САЩ Мишел Обама? Тази година тя е главен лектор на събитието и утре ще се качи на сцената на "Impact Bucharest". Вие пуснахте и публикация в социалната мрежа Фейсбук в тази връзка. 
Много е приятно (смее се). Във Фейсбук аз се пошегувах с това (подгряването – бел. ред.), разбира се, защото ако е вярно, значи тук много хора подгряваме Мишел Обама. Но всъщност има някаква забавна житейска връзка, защото аз бях Фулбрайт стипендиант в Университета в Чикаго. Бях гост-лектор там преди няколко години и живеех точно в квартала, където са живели, където са се запознали и са станали двойка Барак и Мишел Обама. Точно из тези места, където са ходили. В първия момент на човек му става странно, защото не е свикнал, може би, с културата. Например на 53-а улица има малък монумент на първата им целувка. И аз минавах оттам всеки ден. И първата реакция, знаете, българин си казва: „Тия американци са луди“, но в наши дни стигам до извода, че ми липсва тази нормалност на президента и първата дама. Барак Обама беше последният американски президент, на който бях фен. Тази нормалност и човешка топлота ми липсва.
По време на участието си в панела казахте, че е много трудно в наши дни да се задържи вниманието на младите хора за повече от осем секунди. Как може да се промени това? Какъв трябва да е подходът?
Ние не можем да сме постоянно изискващи от тях. Трябва да им предложим нещо достатъчно интересно. Не мисля, че нещо радикално лошо се е случило с поколението. Те са заварени в средата, в която са. И работят с инструментите, които имат. Те имат по-различни предизвикателства от нас, когато растяхме. И е нормално да им отговарят по различен начин. Ако не ги обвиняваме постоянно, а се погрижим да им предложим нещо достатъчно интересно, според мен ще откликнат. Плюс това не е съвсем вярно, че заради тези глупави къси формати на инстантно удоволствие и допаминов хит дългата форма умирала. Това не е вярно. Хората гледат подкасти по три-четири часа за нищо. Както се казва – бинджват (от binge-watch – "преяждане с гледане" – бел. ред.). Тази дума много ми харесва. Часове наред гледат по много епизоди от любимия си сериал. Тоест те могат да издържат на дълги формати. Стига да им е интересно и вълнуващо.
Напоследък забелязваме връщане към стари идеи – в киното, в музиката, в литературата. Означа ли това, че креативността е в криза?
Креативността е в криза, докато не изскочи някой шантав човек с велика идея и със страхотна хрумка, която да заинтригува всички.
Липсват ли такива хора в наши дни?
Според мен не. Мисля, че ги има. И продължават да се раждат и да растат, да се развиват такива. Може би фокусът не е достатъчно върху тях. Може би трябва да го върнем към тях.
Като говорим за човешки отношения и за света, в който живеем, каква е ролята на изкуствения интелект? Инструмент или оръжие?
Ако човечеството го третира като инструмент, ще бъде инструмент. Стига да няма недоброжелателност в използването му. Това е много трудно да се регулира. Това е единственото, което ме притеснява – хората, не той самият. Машината въобще не ме притеснява. Тя е машина. Притеснява ме какво правят хората с нея, възможността за измама, за размиване на авторски права, за присвояване на заслуги. Използването му като инструмент в съответствие с някакви общоприети морални норми изобщо не ме тревожи.