Иван Вазов е първият български драматург, преведен и поставен на турски език в Истанбул, каза проф. Хюсеин Мевсим

Иван Вазов е първият български драматург, чиято пиеса "Към пропаст" е преведена и се играе на турски език в Истанбул в далечната 1912 г., това каза пред БТА изследователят на турско-българските културни и литературни отношения проф. Хюсеин Мевсим.
"Смяташе се, че комедията "Милионерът" на Йордан Йовков е първата българска пиеса, поставена в Истанбул, през 1941 година. Но това не е точно така", казва проф. Мевсим, литературен историк, автор и преводач, преподавател в Анкарския университет.
На проф. Хюсеин Мевсим, който е роден в България, но от 1991 година живее и работи в Турция, в най-голяма степен се дължи запознанството на турската общественост с творчеството на съвременни български творци като Атанас Далчев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, а също и на имена от по-далечното минало като Михаил Маджаров, Константин Величков, Чудомир. Благодарение на задълбочените изследвания, върху които работи дълги години, той открива интересни български следи в Истанбул, много от които останали неизвестни.
Проф. Мевсим се отзова с готовност на молбата ни да разкаже на читателите на БТА за някои от тези български следи.
"Представлението за пръв път на българска пиеса на турска сцена в Истанбул датира в далечната 1912 година", казва ученият. Дълго време битуваше твърдението, че комедията "Милионерът" на Йордан Йовков е първата българска пиеса, която е поставена в Истанбул през 1941 година. Позволете ми тук да коригирам тази времева граница, отмествайки я с 30 години назад. Защото първият български драматург, преведен и поставен на турски език, е Иван Вазов, с историческата му драма "Към пропаст", обясни той.
Оказва се, че запознанството на турските зрители с пиесата на класика на българската литература Иван Вазов принадлежи на един депутат в турския Меджлис-и мебусан (старото име на парламента на Турция - б. авт.). 
"На едно поредно представление на историческата пиеса "Към пропаст" в Народния театър в София на 27 април 1910 г. зрителите забелязват на първия ред на партера един млад турчин", продължава проф. Хюсеин Мевсим. "Това е народният представител в Меджлис-и мебусан Ахмед Салих бей. Той харесал пиесата и заявил, че тя ще бъде преведена на турски за турския театър в имперската столица. "Към пропаст" ще бъде интересна и за зрителите в Цариград (Истанбул) не само заради своите ефектни картини, но и защото събитията, които се изобразяват там, имат тесни връзки с турската история", отбелязва софийският вестник "Ден" в броя от 2 май 1910 г.
Ахмед Салих бей удържал на думата си и към края на февруари 1912 г. "Към пропаст" се поставя в имперската столица. "Представлението е възбудило общо любопитство и е имало пълен успех", пише друг софийски вестник "Реч" на 28 февруари 1912 г. 
Проф. Хюсеин Мевсим обаче смята, че историята на българско-турските театрални връзки датира доста преди 1912 година. 
"Тя започва с 1872 г., когато в театъра "Османие" в Гедикпаша пред двухилядна ентусиазирана публика се играе пиесата "Светослав и Невянка". Неин автор е Константин Величков, който по това време е на 17 години и учи в прочутия лицей "Галатасарай" в Истанбул. Константин Величков изпълнява една от главните роли. Сред зрителите се намира и Ахмед Джевдет паша, който е виден турски политик и историк, родом от Ловеч, и е автор на 12-томна история на Османската империя. След представлението достолепният държавен мъж стиснал ръката на младия автор, поздравил го и му казал: "Разбрах всичко, схванах много добре сюжета", разказва ученият.
В турските източници се посочва, че този театър, за който се смята, че е построен през 1859 г. в квартал Гедикпаша (днешния квартал Фатих) в Истанбул, е разрушен през 1884 г. Той играе важна роля в зараждането и развитието на театъра в Османската империя. Неговата сцена е мястото, където за първи път играят мюсюлмански актьори от турски произход, където са изпълнявани първите пиеси, преведени на турски от западни езици, и където се поставят произведения на турски, написани от видни писатели от този период.
Именно на тази сцена се е играла и пиесата "Светослав и Невянка" на Константин Величков преди повече от 150 години.
Хюсеин Мевсим посочи и имената на българските драматурзи, преведени на турски: Добри Войников, Иван Вазов, Стефан Л. Костов, Йордан Йовков, Георги Джагаров, Иван Радоев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Константин Илиев, Рада Москова, Кева Апостолова, Христо Бойчев, Елин Рахнев и Александър Секулов. 
"Най-превеждан е Стефан Цанев – със 7 пиеси, следват Христо Бойчев с 5 и Станислав Стратиев с 4, а постановката, за която е писано най-много, е "Другата смърт на Жана д’Арк" на Стефан Цанев в театъра Оюн атолиеси (Oyun Atölyesi, "Работилница за игра") в Истанбул. Отзивите за нея, които са публикувани в специализираната театрална периодика, както и във всекидневници като "Джумхуриет", "Хюриет", "Миллиет", "Поста", "Сабах", биха съставили цял том“, добави той.  
Новината за новия театрален сезон в Турция е, че в началото му предстоят премиери на "Другата смърт на Жана д’Арк" от Стефан Цанев и "Убийството на Гонзаго" от Недялко Йорданов в два от най-популярните частни театъра в Истанбул.
В Националния пресклуб на БТА в Анкара е подредена изложба с афиши от пиеси на български драматурзи, поставени в турските театри, уредена със съдействието на БТА и посолството на Република България в турската столица.