Избирателната активност на президентските избори в босненската Република Сръбска е била 26 процента към 15 ч.

Избирателната активност на предсрочните президентски избори в босненската Република Сръбска е била 26 процента към 15 ч. Местно време (16 ч. българско), съобщи босненската Централна избирателна комисия (ЦИК).
До 15 ч. правото си на глас са упражнили общо 322 239 избиратели.
ЦИК постанови нова дата за гласуване в село Коричани, в което днес не бе отворена избирателната секция поради влошени пътни условия след натрупалия вчера сняг. Там изборите ще се проведат на 30 ноември.
Изборният ден в Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина започна в 7 ч. местно време (8 ч. българско) и ще приключи в 19 ч. (20 ч. българско).
Водещите кандидати за президент Синиша Каран от управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) и Бранко Блануша от опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) гласуваха по-рано днес в столицата на Република Сръбска Баня Лука.
Очаква се предварителните резултати да бъдат съобщени от ЦИК в 23 ч. местно време.
Предсрочните избори за президент на Република Сръбска бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина. 
Шестима кандидати се борят днес за президентския пост, като освен Каран и Блануша, днес босненските сърби могат да гласуват и за Никола Лазаревич, председател на “Екологичната партия на Република Сръбска”, Драган Джоканович, предложен от “Съюз за нова политика”, както и двама независими кандидати – Славко Драгичевич и Игор Гашевич.
Победителят в предсрочните избори днес ще заеме поста президент на Република Сръбска до редовните общи избори в Босна, които ще се състоят през октомври 2026 г.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.